Когато плахо полегнем в тревата,
когато престанем да спорим със вятъра,
когато изпеем последната песен,
когато припевът й е безсловесен,
когато спрем да се молим за дребни,
когато жестовете сa непотребни,
когато не ме разпънеш във петък,
когато Пинокио обикне Джепето,
когато пренапишеш утрото,
когато ме разпознаеш по мутрата,
когато дойде Великден и никой не разбере,
кoгато пак стана невинно дете,
тогава ще разберем, че нещо ни липсва
в живота ни – незавършена елипса.
Тогава ще те прегърна за първи път.
Тогава Господ ще сътвори Света.
