Прелитаме над снежни върхове,
прелитаме над радост и забрава,
но аз не знаех, че сме ветрове,
които през косите ти минават.
Не знаех, че сме вишнев цвят,
синигерите в голата топола,
не знаех, че звездите още спят,
докато ти ме чакаш в хола.
Не знаех, че си пролетта,
не знаех, че си теменуга,
не знаех, че до вечерта
след тебе ще прегръщам друга.
Срещнах пред вратата непозната -
с нея днес поливаме цветята ти.
