четвъртък, 3 септември 2009 г.
понеделник, 31 август 2009 г.
Един Европейски съюз за тях, друг за нас – 2: Европа и кучетата
Точно преди едно година написах коментар, озаглавен “Един ЕС за тях, друг - за нас” – за това как хората на Запад могат да живеят при по-добра организация на деня им и да спазват правилата, а ние не можем. За това как нещата там са уредени, а тук се питаме кога ли ще ги стигнем.
За съжаление, днес, една година по-късно, нещата не изглеждат много по-различни. Поне в моите очи. През този месец бях за две седмици в Берлин и в Прага и за пореден път се убедих как живеят те и как – ние.
Сега ще напиша няколко размисли за Европа и кучетата, домашните кучета. Просто защото и в двете столици - Берлин и Прага, където ходя не за първи път, не видях бездомни. Още миналата година ми беше направило впечатление как се отнасят немците към кучетата си, какви права са им извоювали защитниците на правата на животните. Собствениците на кучета в Берлин не е нужно да търсят къде да ги вържат на тротоара, когато тръгнат на пазар, там навсякъде – и в по-малките магазини и в моловете всички влиза заедно с домашните си любимци, обикалят с тях магазини за обувки, парфюмерии, навсякъде... Това лято ми направи впечатление, че и в Берлин, и в Прага домашните кучета имат правото не само да ходят на шопинг, но и да се хранят със собствениците си – дори в реномирани ресторанти. Седнат ли стопаните, любезни сервитьори носят и на кучето купичка с вода, а ако му поръчат – и храна. Никой от другите посетители на мрънка: ’кви са тея кучета... По-малките кутрета могат дори да хапнат в обятията на стопаните си, направо от масата.
В България знаем какво е положението с бездомните кучата. И с тези, които имат дом. През 2004-та година към полунощ, пак през август, бях нападнат от глутница бездомни кучета в центъра на София – на 5-те кьошета и едно ме ухапа по левия крак. Раната се възпали лошо и я лекуваха месеци. Не съдих столична община, защото не ми се занимаваше. Тази година изтече 5-годищната давност за завеждане на такива дела. Една година по-късно, въпреки че бях ухапан, прибрах от улицата едномесечно куче. Сега е на 4. За да пътува с българските държавни железници, това куче има... международен паспорт! Което според мен е абсурд, но му го извадих. С този паспорт купувам на кучето билет за влака. И наскоро в бързия влак Варна - София двама старци мрънкаха в купето: ‘кво е т’ва куче, остава да качат и крави и магарета! А моето куче има международен паспорт и може да лети със самолет, а не да се клати в мръсните вагони на БДЖ! Тези двама старци от вчера не знаят как на Запад кучетата ходят по магазините и ресторантите. Ако знаеха, щяха спрат да пътуват с БДЖ.
Така живеят домашните кучета в оня ЕС, и така – тук...
За съжаление, днес, една година по-късно, нещата не изглеждат много по-различни. Поне в моите очи. През този месец бях за две седмици в Берлин и в Прага и за пореден път се убедих как живеят те и как – ние.
Сега ще напиша няколко размисли за Европа и кучетата, домашните кучета. Просто защото и в двете столици - Берлин и Прага, където ходя не за първи път, не видях бездомни. Още миналата година ми беше направило впечатление как се отнасят немците към кучетата си, какви права са им извоювали защитниците на правата на животните. Собствениците на кучета в Берлин не е нужно да търсят къде да ги вържат на тротоара, когато тръгнат на пазар, там навсякъде – и в по-малките магазини и в моловете всички влиза заедно с домашните си любимци, обикалят с тях магазини за обувки, парфюмерии, навсякъде... Това лято ми направи впечатление, че и в Берлин, и в Прага домашните кучета имат правото не само да ходят на шопинг, но и да се хранят със собствениците си – дори в реномирани ресторанти. Седнат ли стопаните, любезни сервитьори носят и на кучето купичка с вода, а ако му поръчат – и храна. Никой от другите посетители на мрънка: ’кви са тея кучета... По-малките кутрета могат дори да хапнат в обятията на стопаните си, направо от масата.
В България знаем какво е положението с бездомните кучата. И с тези, които имат дом. През 2004-та година към полунощ, пак през август, бях нападнат от глутница бездомни кучета в центъра на София – на 5-те кьошета и едно ме ухапа по левия крак. Раната се възпали лошо и я лекуваха месеци. Не съдих столична община, защото не ми се занимаваше. Тази година изтече 5-годищната давност за завеждане на такива дела. Една година по-късно, въпреки че бях ухапан, прибрах от улицата едномесечно куче. Сега е на 4. За да пътува с българските държавни железници, това куче има... международен паспорт! Което според мен е абсурд, но му го извадих. С този паспорт купувам на кучето билет за влака. И наскоро в бързия влак Варна - София двама старци мрънкаха в купето: ‘кво е т’ва куче, остава да качат и крави и магарета! А моето куче има международен паспорт и може да лети със самолет, а не да се клати в мръсните вагони на БДЖ! Тези двама старци от вчера не знаят как на Запад кучетата ходят по магазините и ресторантите. Ако знаеха, щяха спрат да пътуват с БДЖ.
Така живеят домашните кучета в оня ЕС, и така – тук...
неделя, 12 юли 2009 г.
сряда, 8 юли 2009 г.
Маниака - министър на културата? Или е по-добре Ивана?
Изборната еуфория свърши. Всенародните празненства за това че Бойко победи Сергей свършиха. Просто минаха три дена. И животът ни пак тръгна постарому – разпънати между жегата и тропически дъждове, между световната икономическа криза и плановете за лятна ваканция...
Но един въпрос тревожи будната общественост в България. Не толкова кой ще влезе в следващото правителство (на Бойко правителството Му), а кой да бъде новият министър на културата. Довчерашният социалист Божидар Димитров не бил харесван от Синята коалиция, защото бил агент на Държавна сигурност, не можело агент да бъде министър. Това според мен е по-малката грижа. По-тревожният въпрос към Бойко би бил този: защо ще прави министър човек, който до оня ден седеше до Сергей (дето Бойко победи в неделя)? Но Бойко още нищо не казва (освен за Симеон Дянков, който щял да бъде министър на финансите, и за Цецо, разбира се, Цветан Цветанов, който щял да поеме МВР-то). Та като се чуха гласове срещу Божидар Димитров, някой извади името на Вежди Рашидов като кандидат за поста министър на културата. Браво, уважаван скулптор! Само дето чатърите в интернет веднага коментираха как Вежди със сигурност няма да забрави приятелите си от Мултигруп, а някой си спомниха и сбиването му с един полицай преди години пред общината в София.
Явно голяма кадрова криза се очертава - въпросът кой да бъде министър на културата е повече от горещ – и то посред лято. Но спокойно, има решение. Внезапно се оказа, че от листата на ГЕРБ в Бургас депутат става 26-годищният Тодор Йосифов. Едно обикновено момче, ще кажете, браво. Но Йосифов не е кой да е, а известният рапър от Южното Черноморие Маниака. Неговият суперхит се казва “Бум мада фака” и освен за “фака” и “патлака”, в него се пее за много общочовешки неща. И ето го спасението - Маниака министър на културата! Млад човек, с добър речник, известен и във Варна - на приятеля си Мишо Шамара, а Шамара, нали се сещате, се познава със самия Снуп Дог – една възможност за презокеански културни връзки... Така че защо да не стане Маниака министър на културата? Ще му пасне. Или е по-добре Ивана да вземе културата? Тя знае “за какво са ни всичките тези пари, щом приятели нямаме вече”... Добре ще му се получи на Бойко, а?
Сега мога да отида да пия бира спокоен – има кой да стане министър на културата.
Но един въпрос тревожи будната общественост в България. Не толкова кой ще влезе в следващото правителство (на Бойко правителството Му), а кой да бъде новият министър на културата. Довчерашният социалист Божидар Димитров не бил харесван от Синята коалиция, защото бил агент на Държавна сигурност, не можело агент да бъде министър. Това според мен е по-малката грижа. По-тревожният въпрос към Бойко би бил този: защо ще прави министър човек, който до оня ден седеше до Сергей (дето Бойко победи в неделя)? Но Бойко още нищо не казва (освен за Симеон Дянков, който щял да бъде министър на финансите, и за Цецо, разбира се, Цветан Цветанов, който щял да поеме МВР-то). Та като се чуха гласове срещу Божидар Димитров, някой извади името на Вежди Рашидов като кандидат за поста министър на културата. Браво, уважаван скулптор! Само дето чатърите в интернет веднага коментираха как Вежди със сигурност няма да забрави приятелите си от Мултигруп, а някой си спомниха и сбиването му с един полицай преди години пред общината в София.
Явно голяма кадрова криза се очертава - въпросът кой да бъде министър на културата е повече от горещ – и то посред лято. Но спокойно, има решение. Внезапно се оказа, че от листата на ГЕРБ в Бургас депутат става 26-годищният Тодор Йосифов. Едно обикновено момче, ще кажете, браво. Но Йосифов не е кой да е, а известният рапър от Южното Черноморие Маниака. Неговият суперхит се казва “Бум мада фака” и освен за “фака” и “патлака”, в него се пее за много общочовешки неща. И ето го спасението - Маниака министър на културата! Млад човек, с добър речник, известен и във Варна - на приятеля си Мишо Шамара, а Шамара, нали се сещате, се познава със самия Снуп Дог – една възможност за презокеански културни връзки... Така че защо да не стане Маниака министър на културата? Ще му пасне. Или е по-добре Ивана да вземе културата? Тя знае “за какво са ни всичките тези пари, щом приятели нямаме вече”... Добре ще му се получи на Бойко, а?
Сега мога да отида да пия бира спокоен – има кой да стане министър на културата.
петък, 3 юли 2009 г.
вторник, 26 май 2009 г.
Премиера на "De puta madre" във Финландия
Сборникът с разкази "De puta madre" беше представен пред сънародниците ни в Хелзинки в Деня на българската просвета и култура - 24 май. Празникът събра в лятната градина на посолството над 150 емигранти, който от години живеят и работят във Финландия. Съотечествениците ни проявиха голям интерес към съвременната българска литература и буквално разграбиха "De puta madre" за броени минути. Честването и литературната премиера бяха организирани от посланика на България във Финландия Н.Пр. Пламен Бончев.
С представянето в Хелзинки продължи европейското "турне" на книгата след гостуванията в Будапеща, Берлин и Москва.
неделя, 12 април 2009 г.
събота, 4 април 2009 г.
вторник, 31 март 2009 г.
понеделник, 16 март 2009 г.
Българите като любители на животните или защо гласуваме за... вълк и крокодил
Само за месец т. нар. български народ на два пъти показа, че или всички са запалени ловци, или просто нямаме усет за хубавото. А уж сме естети. На конкурса Българската песен за Евровизия Красимир Аврамов спечели с 55 % от прекия зрителски вот на финала. А вчера перхидролената, ремонтирана и реставрирана Антония Петрова от Перник спечели титлата Мис България 2009 с близо 40% от гласовете на народа. И в двата случая организаторите легнаха на оправданието, че това е Vox populi, че каквото е избрал народът – това е! Но след гласуването за Евровизия се надигна масова вълна от народно недоволство – как може Човекът глас, или Човекът вълк, както почнаха да му викат заради пеенето, наподобяващо вой, да спечели?! Оказа се, че народът е срещу... народа. Народът избра Аврамов. Народът се възпротиви: къв е тоя вълк! Кой тогава е истинският народ? И кой все пак гласува?Същото стана и с избора на миската. За Антония Петрова от 10-тина дена се говореше, че точно тя ще е победителка, щото било уредено, имаше слухове за платен вот и т.н. Ама самата тя казва: как платен, нали народът гласува с sms, за първи път не жури, а българите избират пряко Мис България! И народът избра нея. А още същата вечер в интернет сайтовете и форумите се напълни с мнения, в който г-ца Петрова беше не просто обругана и оплюта, не само беше обсъдена анатомията й в детайли, но беше буквално разскостена с обяснения как има изкуствена коса, изкуствени цици, изкуствени устни, изкуствена талия (щото имала 2 извадени плаващи ребра) и само дето вагината й не се оказа искуствена. А пък откъде да знам - може накрая да я изкарат и мъж, сменил пола си. Но нали 40% от народа я избра за най-голяма красавица в пряк вот? Кой гласува за нея? Разбира се, в случая с миската, остават едни 60%, дето не са дали своя вот за нея, но Човекът глас/вълк спечели с 55%. Имаше болшинство човекът!
Затова се чудя дали сме мазохисти и се кефим на грозното и пошлото или просто сме запазили прабългарската жилка на ловци и все ни дърпа да тръгнем я на лов за вълци, я за крокодили (само дето не знам прабългарите виждали ли са крокодил). Но то така е и с изборите у нас – народът обича едни политици и ги избира с голям процент, а после всички плюят срещу тях. За пример ще дам само победата на Дядо (му на Симеон Хасан), който дойде на власт преди 8 години с 42% вот на народа, а в момента НДСВ-то му има рейтинт около 2 %. Народът избира, народът охулва.
Важното е да се пращат sms-и.
Абонамент за:
Публикации (Atom)