ПОКАНА

Някой на вратата тропа

Беше полунощ. И беше вчера -
времето на тъмните неща.
И, обременен от суеверията,
аз не можех да заспя в нощта.

Нещо лошо щеше да се случи.
Нещо страшно дебнеше във мрака...
Легнало до мен във хола, кучето
не очакваше от тъмното атака.

Нямаше трикраки таласъми,
нямаше и еднооки сови.
Изтощен от дългото безсъние,
виждах в сенките наоколо прокоба...

Нещо лошо щеше да се случи.
Нещо страшно дебнеше във мрака...
Стреснах се от нощното беззвучие -
някъде отвън щурче проплака.

P.S.
Но няма на нощта да се предам,
ще изкъртя на луната кинескопа.
Повече не искам да съм сам.
Някой на вратата тропа.

За първи път в България video book

Starring: Василена Гръбчева, Диана Костова & Даниел Петканов.
Producer: Иво Тодоров.
Coming this year 2012

За първи път в България video book

Един мъж. Две жени. Три сърца. Едното - разбито.
За първи път в България - video book.
"Broken Heart" (video book).
Starring: Василена Гръбчева, Диана Костова & Даниел Петканов.
Coming soon.

Coming soon

Self-destruction

Няма вече белоцветни вишни.
Няма къща, няма двор.
Умори се да твори Всевишният...
Аз съм заключеник в мрачен затвор.

Неподвластни на природата
птиците небе кълват.
Лутането е на мода,
аз не мога да намеря път.

Няма кой да ми прекрачи прага,
няма сови в сляпа тишина.
Самотата е облагата,
за която жертах вечността.

Няма вече белоцветни вишни.
Няма къща, няма двор.
Есента на късните въздишки
взе от мен последното листо.

Не намирам смисъл да остана,
няма вече нищо белоцветно...
Взех си сърцебиенето в раницата
и - през девет земи - та в десетата.

Where have you been

Къде беше, когато нощта -
кърваво-лунна - не можеше да заспи?
Къде беше, когато нероденият ми син
умираше, премазан от гнева на мрака?

Къде беше, когато влязох в празната стая
и вътре намерих изкорубена сянката ми?
Къде беше, когато нахалните спомени
се опитваха да ме превърнат в минало?

Къде беше, докато събирах сили
да ти кажа, че завинаги ще те обичам?

LND in my heart

Big Ben, London
Photograph by Vaibhav Dubey for National Geographic Photo of the Day 12 August 2012

Толкова много те обичам, Тара

Толкова много те обичам, Тарка,
толкова много, толкова много!
Когато сутрин тичаш в парка,
когато болна си и се тревожа.

Толкова много те обичам, Тара,
толкова много, толкова много!
Когато чакаме на светофара,
когато вечер спиш в леглото.

Толкова много обичам да заспиваш на ръката ми.
Толкова много обичам да заспиваш на сърцето ми,
Тара...

Olimpic greetings from London