Каква крехка събота!
Обвита в лек воал от пръски дъжд.
Сгушена в краката ми.
събота, 20 февруари 2021 г.
петък, 12 февруари 2021 г.
СЪРЦЕ
Не отнемай сърцето ми.
Позволи му
да пулсира както си иска.
Да знае как да се надсмива
над риска.
Позволи му да сресва
с думи косите ти.
Да те целува с погледи
ненаситни.
Да прегръща гръбнака ти
в мрака.
Да те очаква,
когато никой не те чака.
Позволи му да бъде независимо
от аортата.
Да не слуша
какво му говорят хората.
Да опознае истинския цвят
на кръвта.
Да отхвърли короната,
която спря света.
Защото…
Ако остана без сърце,
няма да има кой да те обича.
- - -
Трева расте. И дъжд вали…
Но няма пак да ме целунеш ти.
неделя, 7 февруари 2021 г.
СЛУЧАЕН МИНУВАЧ
Не тичам по брега,
не пея под дъжда,
на сън прегръщам облаци.
Не търся днес вина,
не искам чудеса.
И двамата сме просяци.
Не нося зимен шал,
не крия в мен печал -
целувам росни люляци.
Не търся любовта.
Едва измих кръвта...
Вървим по празни улици.
Но знам - когато падне здрач,
за тебе съм случаен минувач.
събота, 6 февруари 2021 г.
МРАК
В 19.38 влязохме в мрака -
но нямаше там таласъми дебели.
В 19.45 не видях, че ме чакаш
на спирката на зимното безделие.
В 19.49 се спънах в твоята усмивка -
беше тъмно и не познах златния зъб.
В 19.52 се прибрах и си напръсках лицето на мивката.
Но в този момент мракът ме повали по гръб.
В 19.53 осъзнах, че съм бил припаднал.
Само лунния лъч ми подаде ръка.
В 19.56 ми стана много гадно,
щом осъзнах, че в мрака изгубил съм любовта.
В 19.57 си пуснах песен на Лейди Гага.
От плитчините тогава ме заболя глава.
19.59 си казах, че днес не ми се налага
да се боря със зъби за всяка мечта.
После часовникът в хола удари 8
и всичко наоколо се разхвърча.
Няма смисъл на мрака да се ядосвам.
Явно... така е трябвало да стане със любовта.
петък, 5 февруари 2021 г.
ЗА ПЪТЯ НА МЕЧТИТЕ
Уважаваме ли смелите хора приживе или предпочитаме да ги хулим, когато те следват мечтите си? Обичаме ли любите хора приживе или пеем печални песни и сипем онлайн мили думи едва когато си отидат от този свят? Който има мечта - той не знае прегради, бленува върхове. Който обича, той не може да бъде спрян от лоши погледи и думи. Кой има нужда от посмъртни славословия? Никой. Всички бихме се радвали на подкрепа, докато крачим по тази земя. Останалото е мълчание.
вторник, 29 декември 2020 г.
Подаръци за всички...
Някои вече я получиха. Към други още пътува, заради натовареността на празничната поща... Можете да поръчате новата ми книга или на лично съобщение, или на мейл karantina@dir.bg - цена 10.00 лв. Всеки, който направи заявка, ще получи празничен подарък - още една моя книга. Коледа мина, но идва Нова година, а после и цяла поредица празнични имени дни...
🍀💝🥂🎁🎄
неделя, 27 декември 2020 г.
ИСТИНИ
 |
Казваш, че обичаш
(но ще разбера).
Днес към мен не тичаш
(но ще разбера).
Криеш си очите
(но ще разбера).
Пренареждаш дните
(но ще разбера).
Галиш чувства чужди
(но ще разбера).
Тайните възбуждат
(но ще разбера).
Маските са нови
(но ще разбера).
Сърцето - на олово
(но ще разбера).
Гушкаш сенки сиви
(но ще разбера).
Думите - фалшиви
(но ще разбера).
Казваш ми "любими"
(но ще разбера).
Бълнуваш чуждо име.
Но ще разбера.
Още днес.
сряда, 9 декември 2020 г.
ЛЮБОВТА...
И във времена на пандемия и на карантина я има.
Да даваш Любов и да получаваш Любов е Спасение.
Само тя е по-силна от болка, болести и Раздяла...
Имам удоволствието да обява предстоящата поява на една книга, която искам да бъде коледен подарък в дни на изпитания - новата ми стихосбирка "Любов по време
на карантината".
Кога и как - ще информирам съвсем скоро.
четвъртък, 19 ноември 2020 г.
сърцето ти
Чух сърцето ти да бие
във бездънна тишина...
Не вярвам вече във магиите,
но вярвам още в любовта.
И вярвам, че във мрака има
и страх, и нежна светлина.
Рисувам без бои картината,
която бях ти обещал.
Сърцето ти ще ме погали -
ранен, но смел тереадор...
Мечтите ми са портокалите
от твоя коледен декор.
Дочух сърцето ти да бие...
С това сърце живеем ние.
петък, 13 ноември 2020 г.
Преди милион години
художник
Boris Wolf
Обичах призори да те прегръщам
в прозрачната ни лятна къща.
Обичах тихичко да те целувам -
преди към залеза да отпътувам.
Обичах да си спомням за очите ти -
небесни, верни и открити.
Обичах раните ти по коляното,
когато в слънчогледите се крихме двамата.
Обичахме да няма други хора
и само ние да мълчим с умората.
Обичахме на “Лунната соната”
да газим чисто голи във тревата.
Ще сложим ли отново коледна украса,
дори когато в кухнята е празна масата?
Навярно този вирус ще отмине...
Но минали са сякаш милион години.
Абонамент за:
Публикации (Atom)