ДУШ

 

Когато си взимам душ преди лягане,
измивам от мен целия ден –
хора и улици,
срещи случайни 
и „трябва да се чуем да пием кафе“,
телефонни обещания,
бизнес разговори,
тихи погледи,
кратки утрини,
бързи обеди,
дълги словосъчетания,
непрочетени sms-и
неотворени мейли,
недовършени стихотворения...

Водата отмива всичко.

КАЗВАМ СЕ ИВО, 2022 Edit V.

Не отричай, че това лято е наше.

Не подреждай мечтите на пясъка.

Не изхвърляй празните чаши.

Не повтаряй на чайките крясъка.

Не разкъсвай снимки в морето.

Не търси зад завесите спомен.

Не заставай между брега и небето.

Не ме обричай да съм все бездомен.

Не си измисляй име красиво.

Лятото е многоточие.

Знаеш, че се казвам Иво

и на лятото, че съм отроче.

Не казвай, че е вече късно.

Името ми се пише без прекъсване.

ВЪЛНЕНИЕ

Вълна подир вълната тича.

Морето бърза да посрещне мен.

На плажа - слънчево момиче

предлага семки, лунички и тен.

Вълна подир вълната тича.

По пясъка - нетрайните следи.

Когато морската си тениска събличам,

след вятъра оставаш само ти.

Вълна подир вълната тича.

Не търся вече бара и чадър .

Под мрежата на сенките надничат

дни, в които бил съм по-добър.

Вълна подир вълната тича.

А аз забравих да обичам.

Любим сериал тръгва на 14 септември

Вече можем да гледаме първия трейлър за Сезон 5 на „Историята на прислужницата”, включващ смразяващ кавър на „Fighter“ на Кристина Агилера. Премиерата на сезона е на 14 септември по Hulu, с нови епизоди всяка сряда, съобщава zavedime.net.

ДИВИТЕ ЛЕБЕДИ

по Ханс Кристиан Андресен

 

Попитах листото безумно зелено

кой всяка вечер се моли за мене,

кой всеки залез на сън ме обрича.

кой в самотата до днес ме обича. 

 

Попитах листото безумно зелено - 

плахо във мрака заспало блажено – 

кой ме предаде, кой ме възкръсна 

във тишината на добата късна. 

 

Попитах листото безумно зелено

кой в тъмнината мисли за мене,

кой ми изплита риза с коприва,

кой ме целува, когато заспивам.

 

Птиците кръжат над тебе – 

11 князе са диви лебеди.

РАЗПЕТИ ПЕТЪК

 

„Издигане на Кръста“, 1610 - Петер Паул Рубенс

На дланите – рани, като прозорец -
през тях е гледал гвоздеят. 

Нищо не знаят камбаните, 
но за Смъртта си говорят.

Вярата ми е погача - 

всеки чупи си от нея. 

На тръни се радват глупаците,

но само те знаят как да живеят.

 

Юда не иска да бъде предател,

иска да разцелува раните.
Иска да може да каже: „Брате,

нека пробият моите длани“.

 

Кръвта изтича, утрото плаче.

Няма наоколо никакви хора.

Само на хълма отсреща малко юначе

събира пирони, да ремонтира обора. 

 

Пророците самозвани 
стъпкаха всяко листенце надежда. 

На дланите – рани - като прозорец. 
И аз през него поглеждам.

 

НЕПОЗНАТА ПРОЛЕТ

 

Прелитаме над снежни върхове,
прелитаме над радост и забрава,
но аз не знаех, че сме ветрове,
които през косите ти минават.

Не знаех, че сме вишнев цвят,
синигерите в голата топола,
не знаех, че звездите още спят,
докато ти ме чакаш в хола.

Не знаех, че си пролетта,
не знаех, че си теменуга,
не знаех, че до вечерта
след тебе ще прегръщам друга.

Срещнах пред вратата непозната -
с нея днес поливаме цветята ти.

БлагоВещението

Благата вест благо се стича по перваза, 

дето са плахи гугутки накацали денем. 

Тихи лалета надничат от слънчева ваза - 

празникът е повече от благоВещение. 

Птиците пеят пролетни песни в полуда - 

в дни без пандемия и без война.

Нарциси крехки възпяват чудото 

на зачатието, дето ще спаси света. 

Благата вест благо се стича по перваза, 

само тя ще ни спаси от огорчение.

Късче любов замени всяка сляпа омраза, 

и оцвети целия свят във зелено. 

Благата вест благо се стича по перваза. 

А там мързеливо препича се сянка на Аз-а.

ПРАЗЕН ДОМ

Влязох в кухнята и антрето.

Влязох в плашеща тишина.

Влязох сам там, където

ти живееше сама.

По тапетите захаросани

преминаваха сън след сън.

А пък спомените ти – боси - 

още тичат в дъжда отвън.

По пердетата и завивките

лепне някакъв скучен ден.

Няма кой да извика.

Няма кой да посрещне мен.

По килима и по пантофите - 

празнодумие - под черта.

Недописаните ми строфи

пак флиртуваха с вечерта.

Но в очите ти ведро-облачни

аз намерих нецъфнал смях.

После тихичко – през прозореца – 

как разлисти се той видях.

И тогава мечти и хора

ще се върнат във този дом.

Ако звъннеш, ще ти отворя. 

Ще те прегръщам мълчешком.

АКО УТРЕ

Ще затвориш ли тази врата,
ще проклинаш ли утре луната,
ще целуваш ли нежно снега,
ще си чатиш ли със самотата?

Ще сънуваш ли мойте очи,
ще подреждаш ли мисъл и дреха,
ще ме чуеш ли, като мълчим,
ще ме мразиш ли - за утеха?

Ще рисуваш ли мойто лице
през очите на другите двама?
Ще живееш ли без сърце,
ако утре мене ме няма?

Няма как да ме обичаш в скучен ден,
но обичай спомена за мен...