Ти не знаеш моята песен,
ти не вярваш в моето вчера.
Ти си мислиш, че пътят е лесен
и че в мрака свещта ще намеря.
Ти не виждаш очите ми сини -
неподготвени за завистта.
Ти си мислиш, че в Рая градините
крият само плода на греха.
Ти завиваш се с моята болка,
услужливо попиваш кръвта.
Ти си дребната богомолка,
дето стъпква сърцето в пръстта.
Не, не вярвам, че това си ти.
Ти си просто крадла на мечти.
Не вярвах, че ще се обадиш.
не вярвах, че ще падне сняг.
Не вярвах, че в снега ливадите
на люляк ще ухаят пак.
Не вярвах, че ще помниш вчера,
не вярвах в знаци и лъжи,
не вярвах, че ще те намеря
там, където не си ти.
Не вярвах в този свят за двама,
не си мечтаех за крила,
не знаех утре, щом ме няма
дали ще си сама в нощта.
Не вярвах, че ще се обадиш.
Не вярвах в пролетния сняг.
Не вярвах, че душите млади
ще вземат утрешния влак.
Не вярвах, че ще се обадиш.
Но аз не ползвам телефон.
Сложи бележка на оградата –
ще мина в сивия балтон.
Ще взема листа белоснежен -
ще си направя с него лодка.
Но трябва тук да отбележа,
че в двора има черна котка…
Не вярвах, че ще се обадиш.
И затова аз се обадих.
Под дървото кестени се валят.
Под дивана - шума и слана.
Под прозорците мълчи трамваят.
Беше ли те страх сама?
Във очите ветрове притичват.
Търси ключ зазидана врата.
Тази нощ забравих да обичам.
Беше ли сте страх сама?
По тапетите - следи от вчера.
А в антрето - скучна тишина.
Влизам в хола, за да те намеря.
Беше ли те страх сама?
Не носи след себе си тъма.
Беше ли те страх сама?
Когато си взимам душ преди лягане,
измивам от мен целия ден –
хора и улици,
срещи случайни
и „трябва да се чуем да пием кафе“,
телефонни обещания,
бизнес разговори,
тихи погледи,
кратки утрини,
бързи обеди,
дълги словосъчетания,
непрочетени sms-и
неотворени мейли,
недовършени стихотворения...
Водата отмива всичко.
Вече можем да гледаме първия трейлър за Сезон 5 на „Историята на прислужницата”, включващ смразяващ кавър на „Fighter“ на Кристина Агилера. Премиерата на сезона е на 14 септември по Hulu, с нови епизоди всяка сряда, съобщава zavedime.net.
Попитах листото безумно зелено
кой всяка вечер се моли за мене,
кой всеки залез на сън ме обрича.
кой в самотата до днес ме обича.
Попитах листото безумно зелено -
плахо във мрака заспало блажено –
кой ме предаде, кой ме възкръсна
във тишината на добата късна.
Попитах листото безумно зелено
кой в тъмнината мисли за мене,
кой ми изплита риза с коприва,
кой ме целува, когато заспивам.
Птиците кръжат над тебе –
11 князе са диви лебеди.
„Издигане на Кръста“, 1610 - Петер Паул Рубенс
На дланите – рани, като прозорец -
през тях е гледал гвоздеят.
Нищо не знаят камбаните,
но за Смъртта си говорят.
Вярата ми е погача -
всеки чупи си от нея.
На тръни се радват глупаците,
но само те знаят как да живеят.
Юда не иска да бъде предател,
иска да разцелува раните.
Иска да може да каже: „Брате,
нека пробият моите длани“.
Кръвта изтича, утрото плаче.
Няма наоколо никакви хора.
Само на хълма отсреща малко юначе
събира пирони, да ремонтира обора.
Пророците самозвани
стъпкаха всяко листенце надежда.
На дланите – рани - като прозорец.
И аз през него поглеждам.
Прелитаме над снежни върхове,
прелитаме над радост и забрава,
но аз не знаех, че сме ветрове,
които през косите ти минават.
Не знаех, че сме вишнев цвят,
синигерите в голата топола,
не знаех, че звездите още спят,
докато ти ме чакаш в хола.
Не знаех, че си пролетта,
не знаех, че си теменуга,
не знаех, че до вечерта
след тебе ще прегръщам друга.
Срещнах пред вратата непозната -
с нея днес поливаме цветята ти.