Край извора умирам аз от жажда.
Смокинята не искаше да ражда,
за райски ябълки май беше късно,
а нямаше и как да си откъсна...
Край извора умирам аз от жажда.
И там се молих не веднъж и дважди
за глътка от водата чудодейна,
но извора завардил беше змеят.
Край извора умирам аз от жажда.
Водата бе за жадните миража.
Опитвах се шест дни да оцелея.
но снощи бавно-бавно влязох в нея.
Водата ме целуна и завлече,
във водна риза нежно ме облече.
Доплувах до крайизворните храсти...
И после съм изпаднал във несвяст.
За нея важен беше змеят.
За него аз съм бил трофея.
Не беше нужно злото да подклаждам.
Край извора умирах аз от жажда.
