Аз съм паяжината над картината в хола.
Непокорният слънчев лъч във прозореца. Аз съм постелката на кокер шпаньола ти.
Последният оцелял в Памплона бикоборец.
Аз съм мушицата, дето се блъска в стъклата.
Пожълтелият ученически лексикон.
Аз съм сянката – непознатата.
Аз съм кръпката на стар балтон.
Аз съм жаждата и водата по пладне.
Аз съм първообразът на Големия взрив.
Аз съм полетът и фатално пропадане.
Аз съм залезът недоверчив.
Аз съм момче на коляното с рана огромна.
Ти – онова луничаво момиче.
Помниш ли още или не искаш да помниш -
аз съм някой, когото някога си обичала.
