Април

“Април е най- жестокият месец...” 
Т.С. Елиът

Април е най-жестокият месец.

Aприл ме роди, а после ме смаза.

Пазейки спомен за зимната плесен,

не различавам любов и омраза.

Април е най-жестокият месец.

Когато те срещах, не можех да дишам...

Птиците пеят пролетна песен,

а вътре във мене на зима мирише.

Април е най-жестокият месец -

прекарва ме през сатурнови дупки.

Стоя над душевната урва надвесен

и стискам в ръцете торбите с покупките.

Напазарувах си много лесно

чувства, емоции, портокали...

Април премина като кралска процесия

покрай лалетата недоспали.

Април не знае нищо за зимата,

и не познава  изобщо морето.

Април беше месецът, в който тримата

тръгнахме – аз, ти и сърцето ми.

Април си взе първите цъфнали люляци,

взе си дъжда в непорочната пролет,

поразходи се малко по мокрите улици,

а после задряма - измит и доволен.

Април е най-жестокият месец -

наказва ме всеки ден с любовта.

И горчи като хляб недомесен -

плът от плътта, кръв от кръвта ми.

Страхотен ден

Страхотен ден,
отварям очи
за всичко,
дето ще премълчим.
Страхотен ден -
без маски и страх,
без лицемерие,
без "ох" и "ах".
Страхотен ден!
Поглеждам напред -
в небето розово -
самолет.
Страхотен ден!
На моя таблет
жирафът ближеше...
сладолед.
Страхотен ден
за среща със теб,
но... няма да дойдеш
в без пет.

alone in this bed

Всяка нощ във моето легло
тялото лежи само
и сънува винаги едно -
твоето сърце добро.

Alone In The Dark

Не ми позволявай да остана в мрака.

Извади ме от нощта, 
в която ме дебнат лошите хора. 
Заведи ме в твоята нощ, 
където няма мрак и страх -
eкзистенциалния мрак 
на слепите за любовта ми, 
епикурейския страх 
на лакомите за целувките ми. 
Не го прави. 
Не ми позволявай да остана в мрака. 
Запали – като онази малкa наивница - 
кибритопродавачката - 
последната останала в кутията 
клечка кибрит. 

За мен. 

Ловецът дебне в дъжд предубеден

“Стой! Поспри!..” Юздите дърпам,
тича мисълта в галоп.
Падна гръм. Небето-кърпа
спусна се над мен. Потоп.

Почна буря. Ситна мрежа
дъжд предубеден плете.
Пътят в кал е... По манежа
тича мисълта-дете.
Страх се втурна да я спъне –
стъпка го без жал, не спря.
Аз стоях безмълвно сънен,
но не можех да заспя.
Хищно в лятната стихия
прозвуча ловджийски рог.
Някой стреля. Повали я.
Господи, не съм пророк!...
Викнах. Скочих. И простенах.
В гърлото печал тежи.
Мисълта, едва родена,
мъртва е – до мен лежи...

14.06.1988 – 15.04.2012

Rescue Me

На гълъба Джакомо,
гугутката Бианка и кучето Тара


Опитах се да ви спася -
дадох ви подслон и храна.
И възможността да направите
свободния избор -
дали да си тръгнете
или да останете.

Сега се опитвам да намеря някой,
който да спаси мен.

* * *

Изгубих чувството си за хумор.
Падна в кенефа,
докато драйфах вчерашните илюзии.

Казвам се Иво

Казвам се Иво,
но това няма значение.
Казваш ми "мило"
по задължение.
Казваш ми "скъпи",
но нищо не струвам.
И знам колко пъти
сме се престрували.
Уморих се да бъда "онзи",
уморих се от празнодумие.
Словесните пози
са... за "разумните"...
Не ми звъни.
Не ми пиши.
Не споменавай името ми.
Аз съм безимен за тебе.


Ето и песента, написана по този текст, музика Стефан Димитров

When Dreams Come True

Когато си на 18, мечтаеш света.

Нямаш търпение да преживееш колкото може повече неща.
Да сбъднеш хиляди желания.

Не се страхуваш да мечтаеш и да се опитваш да направиш дори невъзможното.

Защото си само на 18.

Но без да се усетиш, са минали 10, 20, 30 години...

Сбъднал си доста мечти.
Имаш нови.
Преживял си радости и тъга, успехи и провали...
Провалите са те направили по-опитен, по-силен.
Въпреки че са оставили своите белези - по кожата ти и в сърцето.
Не съжаляваш, че не си успял в някои планове.
Доволен си, че си преминал през годините с усмивка и с надежда, че хората, които си обичал, обичат теб.
Направил си толкова много неща, че понякога се чувстваш изморен...
Но някъде там – в сърцето, в ума ти, в черупката на тялото ти - онзи, 18-годишният, все още мечтае света.
Няма търпение да го преживее.
Ти си мислиш, че го познаваш добре и че чудиш дали и той те познава.
Онзи, 18-годишният, никога не престава да мечтае света.
Не го прави и ти.
Не спирай да мечтаеш света.
В противен случай ще го нараниш.
Ще го предадеш.
Не преставай да мечтаеш.
Защото онзи, 18-годишният, го заслужава.

Предпролетно

Дочух птиците да пеят

във непрогледна тишина.
Къде отишъл беше змеят,
с когото снощи бих се аз?

Къде си ти, зеленоока пролет?
Останаха във мен парченца зима.
На долната земя оковите
личаха по краката ми протрити.

Ухаеха нецъфнали цветята
тревата тръпнеше за светлина.

По устните се беше образувал кратер
от разтопения ми смях.

Не търсех ябълките златни,
страхувах се от 100-годишен сън.
Единствената цел – отплатата
все още дремеше отвън.

Погледнах без очи небето
и се оттеглих победен -
на змея вчерашен сърцето
беше трансплантирано във мен.