Колко си есенна

Колко си есенна!

Косите ти ухаят на узрели ябълки.

Устните ти сочни са с цвят на грозде –

най-вероятно Русенски мискет.

Кестени се въргалят в зениците ти –

слънцеподобни и беззащитни.

Прецъфтели слънчогледи

ръсят ситни семки в полата ти,

извезана с букет от хризантеми.

Сини боровинки изпълват шепите ти,

когато си миеш лицето сутрин.

Докато приготвяш вечерята,

отнякъде мирише на печена тиква.

Чак ми се дояде!

Колко си есенна!

Ти ли ми взе лятото?

Ной

Oт небето - порой,
в кухнята - вой.
За какво ми е този глух телевизор?!

Show Me Your Love

Покажи ми любовта си,

за да мога да продължа да вечерям спокойно.

Иначе ще се задавя със смеха ти.

Ще изкашлям в лицето ти недокоснати нощи,

непотърсени делници,

неизречени погледи.

Ще изсекна в салфетката смачкани думи.

Ще изплюя през рамото предния зъб,

който беше изкъртен от безразличието ти.

Покажи ми любовта си,

за да мога да продължа да вечерям спокойно.

Няма нужда от десерт –

сервирай ми себе си върху разхвърляната маса.

Знам как от огризките

да направя история,
която само аз и ти ще помним.

Лазаровден

В кощницата

с яйцата –

разплата.

На масата

подредена –

мигрена.

В очите
безлични –

птички.

Люлякът

замириса -
без смисъл.

Стани, Лазаре!
Пролетта е несретница, 
но утре е Цветница.  

На хиляди години

        На Тара

Тя остаря, докато дремеше в хола,

a заедно с нея -  и  aз.

И сега двамата си разказваме спомени –
за лятото, в което Парис открадна
хубавата Елена,
съпруга на царя на Спарта - Менелай. ..

...за 1424-тa година,  когато  за пръв път Жана д’Арк

чу гласовете на Свети Архангел Михаил,

Света Екатерина Александрийска

и Света Маргарита Антиохийска,

които ѝ казаха да заведе френския дофин

за коронация в Реймс. 

Тя твърдеше, че се разплакала,

когато си тръгнали и изчезнали,

защото били много красиви…

… за 1480-та, когато за пръв път

Леонардо да Винчи се запозна с Лоренчо де Медичи..

… за флотилията на Фернандо Магелан,

който през зимата на 1520-та за пръв път

пресече Тихия океан…

…за октомври 1882-ра, когато за пръв път

срещнахме Зигмунд Фройд

като  хирург във Виенската болница….

… за венчавката на Яворов и Лора през 1912-та…

Тя остаря, докато дремеше в хола,

а заедно с нея -  и  aз.
Господи, колко сме стари!

Can You Hear Me Now?

Можеш ли да ме чуеш,

докато тълпата крещи под прозореца,

че иска сърцето ми

да бъде линчувано,

защото те целуна?

Можеш ли да ме чуеш,

когато стъпките на тих убиец

чертаят в стаята съдбовен кръг

около шията ми –

изгоряла от лятното слънце

по Discovery Channel?

Можеш ли да ме чуеш –

как изричам името ти плахо –

като мартенски нощен дъжд,

който се страхува да не премине

в сняг?

Можеш ли да ме чуеш?

Защото твоята паник атака

е на път да провали сливането ни -
само когато сме двамата,

денят се ражда сутрин в очите ти,

за да умре привечер в спялнята...

Можеш ли да ме чуеш?

Опитвам се да ти прошепна,
че те обичам.

Сестри

- Казвам се Елина Естрамадура. Бях на 15 години, когато ме убиха. Една седмица преди Коледа.

- Моето име е Лина Естрамадура. Нямах навършени 13, когато ме захвърлиха в храстите.

- Вместо подаръци, онази Коледа получихме по няколко удара с нож в гърдите.

- Догодина мама дали ще може да украси коледната елха самa?...

Една история за двойно убийство. По-стряскаща и по-мистериозна от “Туин Пийкс”. Kой уби сестрите Елина и Лина Естрамадура? Никой не знае какво точно се е случило. Само един овчар, може би.

“СЕСТРИ”.
Истината  идва. Понякога.  

Консерва

Мариновай тъгата ми

с 2 щипки сол

и няколко капки оцет.

Скоро няма да имам честта

да тъгувам oтново.

Сълзите, които изплаках по теб,

също стават за марината.

Тъгата е нещо лепкаво

и неприятно на пипане.

Без нужните подправки

няма да оцелее нито в буркан,

нито в бидон.

Мариновай тъгата ми.

Дано да не ти се налага да я сервираш

на неканени гости.

Идва пролет –

сезонът на пресните зеленчуци

и свежите емоции,
моя любов.

В леглото му

Знам, че си лягала при него

преди да срещнеш мен.

Но сега моето его

иска да те вземе в плен.

Но сега ти си моя -

докато срещнеш друг.

Засега аз съм героят -

ще те спася от вечен студ.

Ти си моята принцеса -

с износена зъбна коронка.

Ти, гугутката небесна,

кацнала на клона ми.

Aз съм твоят звездоносец -
засега, бейби, засега.

Ти си бурята русокоса,

дремеща сред росна трева.

Знам, че си лягала при него

преди да срещнеш мен.

Аз не се казвам Диего,

а пък ти не си Кармен.

Знам, че си лягала при него -
всяка нощ на кревата му леден.

Dammi il tuo cuore, ti prego.
Аз ще съм твоят последен.

(finita la comedia)

Какво бих направил за любовта

Попита ме една нощ –

малко преди да се прегърнем с възглавницата -

какво бих направил

за любовта.

Беше зима безлунна,

декорирана в заскрежени усмивки.

Беше средата на януари

и нямаше никакъв шанс за първото кокиче,

което прободе снега с белотата си.

Бях преживял най-тежкия ден

от няколко десетилетия насам.

Сутринта купих белоснежни рози.

По обед ги поднесох на една бездънна яма

на Централните софийски гробища... 

Попита ме една нощ –

когато падна шестия за тази година сняг,

какво бих направил

за любовта.

Бях толкова изтощен,

че не чувах дъха си.

Очите ми кафяви се състезаваха с луната –

кой пръв ще заспи.

Беше момент на внезапнa лудост –

опитах се да преброя на небето

всичките трилион трилиона звезди.

Но не успях -  

появиха се слоести облаци над София.

Попита ме една нощ –

докато си сипвах уиски, за да изпия тинктурата

мента, глог и валериан -
какво бих направил

за любовта.

Имах огромното желание да ти кажа

какво бих направил за любовта,

но устата ми беше пълна с жабясала вода

от тръбите на Топлофикация.

Попита ме една нощ –

какво бих направил

за любовта.

И точно когато щях да ти отговоря,
видях любовта ми да отключва входната ти врата.