Между Горната и Долната земя - 2.0.

"Най-големият ми страх? 

Пропадане в ледникова цепнатина.
Зловещ полет към долната земя"...

.                                 

Боян Петров

                                  Когато един човек

                                за 13 дни ни направи хора...

Разпънат.

Ненамерен.

Скрит. 

Между Горната и Долната земя.

Отдолу - 

залези синьо-лилави.

Отгоре  – 

белезите на славата. 

Отдолу - 

сняг слънцезащитен.

Отгоре – 

никой за нищо не пита. 

  

Отдолу - 

ледени следи в косите.

Отгоре - 

споменът за бедите ни.

Разпънат.

Ненамерен.

Скрит. 

Между Горната и Долната земя.

Отгоре – 

Господ си мие ръцете.

Отдолу – 
става все по-светло...

- - - 

Стих недочетен,
дъх мимолетен...
И душата, цветната,   

там заспа нaвеки.   

Между Горната и Долната земя.

17 май 2018 г.

София

Любовта ми

  

Любовта ми – 

като клонка люляк,

като шепот, като вик.

Любовта ми – 

цвят на дюля,

смисълът в един-единствен миг.

Любовта ми – 

дъжд, измил лицето ти,

като утро, като пламък.

Любовта ми – 

скрила се в сърцето,

без в това да има драма.

Любовта ми – 

син синигер,

кацнал на прозореца в зори.

Любовта ми –

вечна книга,

бледа като ненаписан стих.

Любовта ми - 

блеснала в очите ти 

като стръкче нежна незабрава.
Любовта ми - 

тръгнала да скита...

Само любовта ти ме спасява – 

от плявата,

от славата,

от лилава крава,

от короната на жабата,

от изстинала жарава,

от забрава...

Само 

   тя

  ме                         

спасява. 

Цената на мечтите

Не питай за цената на мечтата - 
бори се, литвай, падай и умирай! 
Носи я винаги напред - в ръката, 
възкръсвай, ставай, искай и намирай! 

Не я затваряй в себе си, в душата... 
Изправен дишай, никога не спирай, 
мечтай за радостта, за красотата.
С възторг и трепет, с вяра в чудесата -

тя ражда и мира, и светлината, 
с кръвта заплаща любовта и свободата. 
Не питай за цената на мечтата.


Людмил Янков,
български алпинист 
1963 - 1988

Мечтите на смелите

Нещата в живота не винаги са такива, каквито изглеждат. Или поне не знаем каква емоция стои зад тях. Възможно е всичко. Писателите и сценаристите понякога не могат и да си помислят за сюжетите, които животът създава.  

Понякога може да си привидно успял, а да си броиш стотинките за сутрешната баничка. Може да си бил най-добрият в една надпревара, но друг дa заеме 1-то място. Може да вярваш във вечната любов, а тя да те приземи със секс сцена в евтин порно филм... Всичко е възможно. Защото животът е богат и многообразен. 

Но има хора с мечти. Тези хора не се страхуват да се борят за мечтите си. Защото понякога борбата е буквална.

Хората с мечти не се отказват заради трудностите. Заради стотинките, заради насправедливо раздадени награди или заради любовта зад ъгъла. 

Има хора с мечти, които искат да изкачат върхове. И няма никакво значение какво говори или пише някой там, долу, в ниското, сред прашните треви и бодливи храсти. Защото хората с мечти, тръгнали към върховете, заслужават уважение. 

И наистина няма значение тези долу, в храстите, какво мислят за егото на хората с мечти, за амбициите им, за куража им. Няма никакво значение.

Там, горе, бръщолевенето не достига. 

Там си общуват (дори без думи) само смелите.

9 май 2018 г.
София 

На 14 май литературна вечер в Панагюрище

О писменехъ / За буквите

Когато си изгризах ноктите,

изгризах буквите.

И вече не мога да прочета

какво ти бях написал
в тетрадката на спомените:

ОБ..Ч....  ТЕ

Eternity

I saw Eternity last night - 

In front of the door, alone. 

She was lost into the lights.

I was sitting lonely at my home.

She sat in the snow yard

like а homeless guy.

I didn’t sent her kind regards.

I just whispered “Bye-bye”.

I saw Eternity last night...

(I only wanted to see her).

She wasn’t Snow White.

Now or Eternity, would you prefer?

Oh My Dear Lord

На шестия ден Бог създаде човека...

Самотен във дългите нощи

вървя и не мога да видя пътека.

А е понеделник още.

На шестия ден Бог създаде човека...

Сляп съм, наивен... Но мощен, 

понесъл товара на няколко века. 

А е вторник още.

На шестия ден Бог създаде човека...

Забравих дори за обяда,

зачетен в звездната библиотека. 

Но е само сряда. 

На шестия ден Бог създаде човека...

Стоях на стража денонощна

и дишах аз едва, полека.

А е четвъртък още.

На шестия ден Бог създаде човека...

Сърцето ми пресипнал дрозд е,

танцьор в берлинска дискотека.

Но е петък още. 

На шестия ден Бог създаде човека.

На седмия ме дорисува. 

Боже, искаш ли геврек?

Гладен съм? Или сънувам?

Near the spring I die of thirst

Near the spring I die of thirst.

The lemon tree stopped giving fruits.

For fresh apples it was late.

I know - I couldn't get away...

Near the spring I die of thirst.

We are all ashes and dust.

I needed your miraculous water.

But there was a selfish dragon.

Near the spring I die of thirst. 

I coudn't see your face at first.

I tried six days to survive.

In the sixt night I would die.

The water kissed me very gently,

The water pushed me in the deep directly. 

You know the story – boys don't cry...

And then I got into my mind.

This morning I need a cup of coffee…

The dragon knows - I am the trophy.

There was no need to fuel the Evil.

You are my heart, you are my Diva.

You are the blue in my eyes

You are the blue in my eyes – 

А new morning in the sky, 

Love unexpected – 

I was scared of being rejected. 

You are the blue in my eyes – 

A butterfly that needs to fly. 

Crocus unprotected – 

Something that connects us. 

You are the blue in my eyes – 

There's no reason to try. 

Blue color of the days – 

In the darkest night it lays. 

You are the blue in my eyes.

I slept alone, am I unwise?

Blue is just delusion 

In the last confusion. 

You are the blue in my eyes 

Which often saves me of the ice. 

But we are lost in our lies – 

as the blue got lost in my brown eyes.