Актьорът Боян Арсов чете моето стихотворение "Целуна ме през маската"

"Остави на мира сърцето ми!"

неделя, 30 декември 2012 г.

Благодаря за 2012-та!

Едно денонощие преди да си отиде 2012-та искам да благодаря на приятелите ми и на хората, които бяха до мен през тези 365 дни. Които ме подкрепяха, окуражаваха и вдъхновяваха. 
Добра или лоша, и тази година ще отмине. Ние ще остареем още малко, въпреки че се радваме на новата година. Какво празнуваме? Това, е че сме остарели или неизвестността на 2013-та?
2012-та скоро ще стане история. В нея ще останат много спомени. Някои завинаги ще останат там...
Пръснати по света, ще вдигнем наздравици.
Наздраве за 2013-та! И за любовта, която наистина е пo-силна от всичко.

сряда, 26 декември 2012 г.

двама




Твоето сърце
е и моето.
Твоята сърдечна болка
е и моя.
И каквото усещаш –
го усещам и аз:
Ако в окото ти влезе песъчинка,
и моето се насълзява.
Ако те мъчи жажда,
и аз искам да пия.
Ако оставаш без дъх,
и аз не мога да дишам.
Ако умираш в тъмната гора на миналото ни,
и аз ще те последвам.
Ние имаме различни имена,
но едно сърце.
Пулсирай, сърце,
пулсирай за двама.

Защото, ако единия от нас го няма,
повече няма да има
двама. 






сряда, 12 декември 2012 г.

Супер промоция на 12.12.12


















Само на 12.12.12 г. супер промоция на романа OMG [Момчето, което искаше да убие Смъртта].
Всеки, който поръча книгата на  e-mail на omg@dir.bg, получава с нея коледен подарък .
Само на 12.12.12.

понеделник, 3 декември 2012 г.

Аз съм роб















Гледам телевизия и някаква банка ми рекламира като бонус -  кредитна карта. Но, хора, кредитната карта е робство, не бонус. Кредитите и кредитните карти ни направиха алчни консуматори на печки, перални, телевизори, смартфони, таблети и какво ли още не.
Но робството на банките не е единственото. Аз съм роб на Топлофикация София, на Софийска вода, на ЧЕЗ и другите монополни фирми, които ни вменяват, че сме длъжни да им плащаме като феодални селяни, щом ни поискат пари, но ние нямаме никакви права – спират ни водата и тока, когато си искат, с каквото решат обяснение или без никакви обяснения. Но никоя от тях да ни е изплатила и 1 стотинка обезщетение за причинено неудобство, оставяйки ни без вода например по цял ден (за студената) или по 45 до 60 дни (за топлата). И когато сменят тръбите, същите нови, подменени тръби пак аварират след 2-3 седмици, а ние, робите, пак стоим без вода.
Аз съм роб на мобилните оператори. Плащаш им каквото си изговорил и каквото не си. Те могат да ти пратят съдия изпълнител за несъществуваща сметка отпреди 11 години, въпреки, че според решение на Върховния административен съд текущите плащания имат 3-годишна давност. И въпреки, че нямаш такова задължение. Но ако успеят да те стреснат, защо да не ти вземат 100, 200 или 400 лв. за сметка отпреди 11 години на стойност... 30 лв.
Аз съм роб и на Столична община. Като гражданин нямам никакви права, само задължения. Длъжен съм да си регистрирам и чипирам кучето, да му събирам изпражненията с торбичка, но общината не ни дава градини за разхождане на кучетата, каквото има на Запад и в не толкова далечен Бургас. А и не съм видял г-жа Й. Фандъкова да събира изпражненията на уличните кучета.
Аз съм роб.
И нямам никакви права.
И това се случва в най-свободомислещия 21 век, в който човешките права са нещо неоспоримо и свято.
Аз съм роб. Сложете ми вериги и ме изпратете да въртя веслата в някоя римска галера. 

неделя, 2 декември 2012 г.

Last Christmas
















Миналата Коледа беше самотна.
Нямаше кой да направи сарми,
нямаше кой да омеси погача
нямаше кой да подпали неволно
кърпата, с която завихме погачата.

Миналата Коледа не се обади.
Нямаше sms,
нито картичка във Facebook.
Не си спомни за мен
или поне не ми го показа.

Тази Коледа ужасно прилича на миналата.
Чак се чудя да не са близнаци!...

И се чудя дали още ме помниш.
Дали помниш леглото ми,
вкуса на устните ми
и топлината на моето тяло
в студените зимни нощи.

И цял живот ли ще бъде така? 

понеделник, 26 ноември 2012 г.

Синевата... идва



Coming soon

художник на корицата: Давид Манолов
фотограф: аз

сряда, 21 ноември 2012 г.

Започна ГКП (Голямата Коледна Промоция)




Започна ГКП - 
Голямата Коледната Промоция на романа 
OMG [Момчето, което искаше да убие Смъртта]. 
За поръчки - mail omg@dir.bg. 
Корична цена - 10 лв.
С всяка закупена книга - коледен подарък.

сряда, 14 ноември 2012 г.

Мила ми Венето (Марковска)



                                                                                           С извинение, по Ботев 


Мила ми Венето (Марковска),

Ти толкова много искаш да станеш конституционен съдия, че не те вълнува каква невероятна каша забърка в цялата държава. Ти не се интересуваш от честта на съдебната система, ти гледаш само себе си и тоя пост, който ще ти даде 9 години комфорт. Та 9 години мандат няма нито премиерът на републиката, нито главният прокурор. Само патриархът (Бог да го прости Максим!) e доживотен.
Ти, Венето (Марковска), ще влезеш в най-нова история на държавата като първия човек, сътворил гаф, който не е послушал съвета на министър-председателя да се оттегли. Ти искаш и в Конституционния съд да показваш червените си костюмчета, състоящи се от сако и пола. А помниш ли онази жена с голямата джувка? Нели Нешева, директор на Здравната каса, дето и тя обичаше за си показва костюмчетата, но подаде оставка.
Мила ми Венето (Марковска), не карай пак София и Брюксел да си говорят през медиите заради тебе. Не излагай и себе си, и държавата ни.  
Иди си в онази къщичка край морето, ако има такава.
Почивай си от тая шумотевица, дето предизвика по върховете на няколко власти – и законодателната, и съдебната, и изпълнителната. Защото нали знаеш - когато гръм удари, как ехото заглъхва.


14.11.2012
София

Аз 

петък, 9 ноември 2012 г.

Лицемерна скръб на безбожен народ


Лицемерно скърби целият български народ в деня на национален траур по повод смъртта на патриарх Максим. Хора, които според мен, ходят в църква само на Цветница и на Коледа, се редят на опашки, за да видят ковчега с мъртвеца.
Какъв процент са истински вярващите българи? По-възрастните, които живяха в безбожния комунизъм, или по-младите, които живеят виртуално в социалните мрежи, палят се по паркур и пой (което всъщност не е никак лошо, аз харесвам паркур и  пой). 
А християнската традиция за сбогуване с мъртвите, е садистично-мазохистична. Излагането на показ мъртвеца в ковчега, вместо начин да му кажеш последно „сбогом”, се превръща в безсмислен показ на едно безжизнено тяло.
Блазе му на този, който е живял 98 години! Но колкото повече е живял един човек – толкова повече мъка е видял.
И не е ли лицемерно да отдаваш последна почит някому, ако приживе не си го уважавал и обичал. Ако приживе той не е чул добра дума от теб, ако не е видял в очите ти радостта, ако не е усетил съпричастност в ръкостискането ти. Какво му даваш с това, че когато той вече си е отишъл от този свят, заставаш пред ковчега му, скланяш глава и целуваш безжизненото тяло?
Защо всички толкова лицемерно скърбят днес?
Бог да ги прости мъртвите!  

четвъртък, 1 ноември 2012 г.

Лицемери ли сме в Деня на народните будители?



Скептичен и резервиран съм в Деня на народните будители днес, 1.11.
Защото:
Някои от хората, на които се възхищавах като дете и заради които поисках да стана журналист, се оказаха агенти на Държавна сигурност.
Други се оказаха нечистоплътни... духовно.
Трети гледат повече в портмонето си, отколкото в писалката.
Казват, че трябва да помним будителите. Че трябва да има нови будители.
Защо?
Защо трябва да слагаме етикети на хората около нас или на самите нас.
Аз просто водя един сутрешен блок, в който се опитвам да събудя хората приятно, за да е хубав денят им.
Пиша каквото си искам в моите книги, без да се съобразявам дали текстът ще се хареса на писатели, близки до ЦК на БКП...
Според мен, лицемерни сме днес, говорейки за 1.11. като Ден на народните будители.
Защото не помним кой е Паисий, знаем го само като „Паисий кючек".
Не помним Раковски, знаем го като улица в София.
Не знаем кой е авторът на „Вятър ечи, Балкан стене”. Мислим, че е песен на Слави Трифонов.
Затова съм скептичен и резервиран на 1.11. , Деня на народните будители.
А ако някой иска -  да ме опровергае. J

Новата песен на Бойко и Деян Неделчеви по мой текст - "Безпокой"

Ти винаги ще си в ❤️-то ми, мила моя...

"Ти си синьото в очите ми"

двама: True Love

"Father", една съвременна приказка

I Lost My Heart in London

My name is Ivo

A Dog's Heart - movie trailer

Официалният трейлър на романа OMG