В леглото му

Знам, че си лягала при него

преди да срещнеш мен.

Но сега моето его

иска да те вземе в плен.

Но сега ти си моя -

докато срещнеш друг.

Засега аз съм героят -

ще те спася от вечен студ.

Ти си моята принцеса -

с износена зъбна коронка.

Ти, гугутката небесна,

кацнала на клона ми.

Aз съм твоят звездоносец -
засега, бейби, засега.

Ти си бурята русокоса,

дремеща сред росна трева.

Знам, че си лягала при него

преди да срещнеш мен.

Аз не се казвам Диего,

а пък ти не си Кармен.

Знам, че си лягала при него -
всяка нощ на кревата му леден.

Dammi il tuo cuore, ti prego.
Аз ще съм твоят последен.

(finita la comedia)

Какво бих направил за любовта

Попита ме една нощ –

малко преди да се прегърнем с възглавницата -

какво бих направил

за любовта.

Беше зима безлунна,

декорирана в заскрежени усмивки.

Беше средата на януари

и нямаше никакъв шанс за първото кокиче,

което прободе снега с белотата си.

Бях преживял най-тежкия ден

от няколко десетилетия насам.

Сутринта купих белоснежни рози.

По обед ги поднесох на една бездънна яма

на Централните софийски гробища... 

Попита ме една нощ –

когато падна шестия за тази година сняг,

какво бих направил

за любовта.

Бях толкова изтощен,

че не чувах дъха си.

Очите ми кафяви се състезаваха с луната –

кой пръв ще заспи.

Беше момент на внезапнa лудост –

опитах се да преброя на небето

всичките трилион трилиона звезди.

Но не успях -  

появиха се слоести облаци над София.

Попита ме една нощ –

докато си сипвах уиски, за да изпия тинктурата

мента, глог и валериан -
какво бих направил

за любовта.

Имах огромното желание да ти кажа

какво бих направил за любовта,

но устата ми беше пълна с жабясала вода

от тръбите на Топлофикация.

Попита ме една нощ –

какво бих направил

за любовта.

И точно когато щях да ти отговоря,
видях любовта ми да отключва входната ти врата.

Пролетна приспивна песен

Ще положиш глава на сърцето ми,

както цъфнала клонка заспива през март.

Ще притихнем в прегръдките на пролетта –

като два минзухара – бездомници.

Ще ти разкажа за първия си работен ден

в магазина на спомените.

Ще чувам как дъхът ти се синхронизира с моя,

докато луната саботира сливането ни.

Ще погаля косите ти медоносни,

ще целувам синевата в очите ти.

Ще приспя сърцата ни – голи и боси.

И повече нищо няма да питам.

Ела при мен да те гушкам.

Проблемът на БНР не е Музикаутор

Проблемът на БНР не е Музикаутор. Проблемът на БНР е, че не иска да функционира на пазарен принцип. БНР живее в миналото и налага лъжливи представи, сякаш билетчето за градския транспорт може да бъде 6 ст, а супа топчета в стола на радиото – 20 ст. Но през 2017-та нещата са различни. Билетът вече е 1.60 и, искаме – не искаме – всички си плащаме, за да пътуваме в София. И така трябва да бъде. Супата топчета отдавна не е 20 ст., нито в стола на БНР, нито в кварталната кръчма. Отказът на БНР да плаща за доставка на услуга на Музикаутор е все едно аз да откажа да плащам на ЧЕЗ, че ми доставя ток на еди-каква-си цена. Но аз не правя обществена дискусия за моя договор в ЧЕЗ, нали?

Отказът на БНР да сключи договор с Музикаутор драстично застрашава обществения интерес, който радиото е призвано да гарантира. Отказът на БНР да сключи договор с Музикаутор означава неспазване на програмните лицензии на всичките ефирни програми. Как сега Тома Спространов ще получи Сирак Скитник, след като ръководството на БНР остави неговото предаване без съвременната чуждестранна музика? Лишаването на аудиторията от достъп до съвременна - българска и чуждестранна музика е аудиорекет към слушателите, а те не са страна по договора. Отказът на БНР от договор с Музикаутор е нарушение на договора за управление, сключен между СЕМ и избрания за за Генерален директор на радиото. 

Но аз се питам, отказвайки да сключи договор с Музикаутор и да плати полагащите се авторски права, БНР плаща ли изпълнителските и продуцентските права накласическата и народната музика,  която днес звучи в ефира на 11-тепрограми?

Ивановден

Свърши се отново житото,

гладни птиците кръжат.

А в продънено корито

златна рибка търси път.

Търси морето тя,

птиците – пролетта.

Под стрехите чувства есенни

са нанизани на връв,

А в ъглите – студ и плесен,

зимата от плът и кръв.

Зимата е декор:

късче небе и бор.

Гледам ноктите изгризани –

блед, неуравновесен.

Слагам си и бяла риза –

днес е Ивановден.

Утре е само сън.

Сън: съм или не съм.

Неподвластни на природата

птиците леда кълват.

Лутането стана мода –

рибката не търси вече път.

Правейки кръстен знак

моля за малко сняг.

Мойте души са три:
Зимата. Аз. И ти.

Да уважаваме авторските права

През пролетта на 2016 г., като кандидат за Генерален директор на БНР бях поканен на среща от Управителния съвет на Музикаутор. На нея стана дума за необходимостта от увеличаване на възнагражденията за авотрските права. И аз подкрепих идеята за разговори и за поетапно увеличение. 

Смятам, че като обществена медия, БНР трябва изцяло да подкрепя българската култура, и в частност -българската музика. От друга страна, според мен, всеки труд трябва да бъде възнаграждаван подобаващо. Сред колегите в БНР има много музиканти, изпълнители, хорови диригенти, композитори, автори на текстова, поети. Затова смятам, че няма как да отречем правото на всеки автор да получава достойно възнаграждение за своя труд, в следствие на който се е появило определено музикално произведение. И когато бях Програмен директор на БНР изцяло съм подрепял родната музика - във всичките й жанрове. 

Преди време една дама от далечен провинциален град събрала от интернет стихове на известни български поети, вкл. на Маргарита Петкова, която ми разказа тази история, копирала текстовете и... издала стихосбирка със своето име на корицата!  Нали не искаме това да се случва?

Всички ние уважаваме правата на авторите. И малко е странно, когато започна кризата със спирането на музиката с права по БНР, да коментираме колко хубаво звучат програмите само с класическа музика и автентичен фолклор. Ами кой ни е спрал и преди това да ги пускаме?! И отговорността за сегашната криза в БНР не е на Музикаутор. Както вчера неговите представители обещаха, днес изпратиха своето предложение на БНР за проекто-тарифата. Но БНР обяви, че няма да има двустранна среща в понеделник. БНР явно не иска да има договор. Не смея и да си помисля, че БНР подкрепя пиратското съдържание!  Кризата с музиката е изцяло отговорност на ръководството на БНР. И най-вероятно СЕМ се провали в ролята си на медиатор.

Не говори

Не говори.

Ще те прегръщам тихо,

когато мине последният трамвай,

когато и луната заспи.

Не говори.

Ще те прегръщам тихо,

докато  излекувам сърцебиенето ти,

докато влезем заедно в нашия сън.

Не говори.

Ще те прегръщам тихо,

защото аз съм син на тишината,

а ти -  дете на беззвездната нощ.

Не говори.

Ще те прегръщам тихо,

докато ти разказвам какъв ще бъде светът утре –

тогава, когато ме няма.  

Но сега не говори.

И ме прегръщай тихо.

Не бива никой друг да чува тази приказка –

тя е само за теб.

Не говори...

Само ме целувай.

Не говори...

Заспа ли, моя любов?

Знаците на съдбата

Преди 15-тина години бях продуцент на информационните програми в частната радиостанция НЕТ. Тогава измислих една инициатива, която няколко години по-късно, след като НЕТ престана да съществува, колеги от други медии копираха директно. Класацията "Българин на годината" - за обикновени хора, направили значими дела и помогнали на големи групи от групи от хора. През 2002 г, в първото й издание, в една от категориите спечели отец Иван от Нови хан, който току-що беше започнал да изгражда своя дом-убежище за хора в нужда. Днес 15-тина години по късно, в телевизионното предаване, на което сега съм продуцент, ще излъчим голямо коледно интервю със сина на отец Иван - отец Григорий. А тази вечер бях част от благотворителен концерт, който събираше дарения за дома в Нови хан. 

Ако има знаци на съдбата, това са те. Тези двама мъже вече 15-тина година не се отказват от делото си да помагат. И за щастие, има добри хора, които са готови да ги подкрепят, особено през зимата. 

Има знаци на съдбата. Трябва само да ги открием, ако искаме, да ги разчетем, ако искаме. И да се доверим на доброто. За щастие, по Коледа стават чудеса, а и не само тогава. Благотворителният концерт днес събра скромната, но от сърце сумa 1686 лв.

You Will Never Know

Мисля, че понякога
не усещам дъха,
който устни парещи
ми донасят.

Мисля, че понякога
недовършвам съня
и прегръщам утрото
непогален.

Сигурно понякога
гол сред росни треви
чакам звездопада ти
непорочен.

Сигурно понякога
се обличам в страха.
Сигурно понякога
се отричам.

Може би понякога
неусетно вървя
към онази улица
с твойто име.

Може би понякога
не приличам на мен.
Но ти това никога
няма да узнаеш.

Не разбрах

Не разбрах, че нощта си отиде в без десет.

Не разбрах, че след теб има мухъл и плесен.

Не, не разбрах.

Не разбрах, че сърцето ти сочно изстина.

Не разбрах как без него ще паля камината.

Не, не разбрах.

Не разбрах, чe отново ме чакаш на ъгъл.

Не разбрах аз ли съм лъгал.

Не, не разбрах.

Не разбрах, че за теб съм претоплена манджа.

Не разбрах, че съм станал петно на паважа.

Не, не разбрах.

Не разбрах как без теб ще живея.

Не разбрах колко време ще носиш жалейката.

Не разбрах.
Просто спях.