Can You Hear Me Now?

Можеш ли да ме чуеш,

докато тълпата крещи под прозореца,

че иска сърцето ми

да бъде линчувано,

защото те целуна?

Можеш ли да ме чуеш,

когато стъпките на тих убиец

чертаят в стаята съдбовен кръг

около шията ми –

изгоряла от лятното слънце

по Discovery Channel?

Можеш ли да ме чуеш –

как изричам името ти плахо –

като мартенски нощен дъжд,

който се страхува да не премине

в сняг?

Можеш ли да ме чуеш?

Защото твоята паник атака

е на път да провали сливането ни -
само когато сме двамата,

денят се ражда сутрин в очите ти,

за да умре привечер в спялнята...

Можеш ли да ме чуеш?

Опитвам се да ти прошепна,
че те обичам.

Сестри

- Казвам се Елина Естрамадура. Бях на 15 години, когато ме убиха. Една седмица преди Коледа.

- Моето име е Лина Естрамадура. Нямах навършени 13, когато ме захвърлиха в храстите.

- Вместо подаръци, онази Коледа получихме по няколко удара с нож в гърдите.

- Догодина мама дали ще може да украси коледната елха самa?...

Една история за двойно убийство. По-стряскаща и по-мистериозна от “Туин Пийкс”. Kой уби сестрите Елина и Лина Естрамадура? Никой не знае какво точно се е случило. Само един овчар, може би.

“СЕСТРИ”.
Истината  идва. Понякога.  

Консерва

Мариновай тъгата ми

с 2 щипки сол

и няколко капки оцет.

Скоро няма да имам честта

да тъгувам oтново.

Сълзите, които изплаках по теб,

също стават за марината.

Тъгата е нещо лепкаво

и неприятно на пипане.

Без нужните подправки

няма да оцелее нито в буркан,

нито в бидон.

Мариновай тъгата ми.

Дано да не ти се налага да я сервираш

на неканени гости.

Идва пролет –

сезонът на пресните зеленчуци

и свежите емоции,
моя любов.

В леглото му

Знам, че си лягала при него

преди да срещнеш мен.

Но сега моето его

иска да те вземе в плен.

Но сега ти си моя -

докато срещнеш друг.

Засега аз съм героят -

ще те спася от вечен студ.

Ти си моята принцеса -

с износена зъбна коронка.

Ти, гугутката небесна,

кацнала на клона ми.

Aз съм твоят звездоносец -
засега, бейби, засега.

Ти си бурята русокоса,

дремеща сред росна трева.

Знам, че си лягала при него

преди да срещнеш мен.

Аз не се казвам Диего,

а пък ти не си Кармен.

Знам, че си лягала при него -
всяка нощ на кревата му леден.

Dammi il tuo cuore, ti prego.
Аз ще съм твоят последен.

(finita la comedia)

Какво бих направил за любовта

Попита ме една нощ –

малко преди да се прегърнем с възглавницата -

какво бих направил

за любовта.

Беше зима безлунна,

декорирана в заскрежени усмивки.

Беше средата на януари

и нямаше никакъв шанс за първото кокиче,

което прободе снега с белотата си.

Бях преживял най-тежкия ден

от няколко десетилетия насам.

Сутринта купих белоснежни рози.

По обед ги поднесох на една бездънна яма

на Централните софийски гробища... 

Попита ме една нощ –

когато падна шестия за тази година сняг,

какво бих направил

за любовта.

Бях толкова изтощен,

че не чувах дъха си.

Очите ми кафяви се състезаваха с луната –

кой пръв ще заспи.

Беше момент на внезапнa лудост –

опитах се да преброя на небето

всичките трилион трилиона звезди.

Но не успях -  

появиха се слоести облаци над София.

Попита ме една нощ –

докато си сипвах уиски, за да изпия тинктурата

мента, глог и валериан -
какво бих направил

за любовта.

Имах огромното желание да ти кажа

какво бих направил за любовта,

но устата ми беше пълна с жабясала вода

от тръбите на Топлофикация.

Попита ме една нощ –

какво бих направил

за любовта.

И точно когато щях да ти отговоря,
видях любовта ми да отключва входната ти врата.

Пролетна приспивна песен

Ще положиш глава на сърцето ми,

както цъфнала клонка заспива през март.

Ще притихнем в прегръдките на пролетта –

като два минзухара – бездомници.

Ще ти разкажа за първия си работен ден

в магазина на спомените.

Ще чувам как дъхът ти се синхронизира с моя,

докато луната саботира сливането ни.

Ще погаля косите ти медоносни,

ще целувам синевата в очите ти.

Ще приспя сърцата ни – голи и боси.

И повече нищо няма да питам.

Ела при мен да те гушкам.

Проблемът на БНР не е Музикаутор

Проблемът на БНР не е Музикаутор. Проблемът на БНР е, че не иска да функционира на пазарен принцип. БНР живее в миналото и налага лъжливи представи, сякаш билетчето за градския транспорт може да бъде 6 ст, а супа топчета в стола на радиото – 20 ст. Но през 2017-та нещата са различни. Билетът вече е 1.60 и, искаме – не искаме – всички си плащаме, за да пътуваме в София. И така трябва да бъде. Супата топчета отдавна не е 20 ст., нито в стола на БНР, нито в кварталната кръчма. Отказът на БНР да плаща за доставка на услуга на Музикаутор е все едно аз да откажа да плащам на ЧЕЗ, че ми доставя ток на еди-каква-си цена. Но аз не правя обществена дискусия за моя договор в ЧЕЗ, нали?

Отказът на БНР да сключи договор с Музикаутор драстично застрашава обществения интерес, който радиото е призвано да гарантира. Отказът на БНР да сключи договор с Музикаутор означава неспазване на програмните лицензии на всичките ефирни програми. Как сега Тома Спространов ще получи Сирак Скитник, след като ръководството на БНР остави неговото предаване без съвременната чуждестранна музика? Лишаването на аудиторията от достъп до съвременна - българска и чуждестранна музика е аудиорекет към слушателите, а те не са страна по договора. Отказът на БНР от договор с Музикаутор е нарушение на договора за управление, сключен между СЕМ и избрания за за Генерален директор на радиото. 

Но аз се питам, отказвайки да сключи договор с Музикаутор и да плати полагащите се авторски права, БНР плаща ли изпълнителските и продуцентските права накласическата и народната музика,  която днес звучи в ефира на 11-тепрограми?