Актьорът Боян Арсов чете моето стихотворение "Целуна ме през маската"

"Остави на мира сърцето ми!"

петък, 8 февруари 2019 г.

ПРЕДАЙ СЕ
















когато виждаш в сенките само „вчера”.
когато не намираш смисъл да целунеш нова зора,
когато сядаш да вечеряш със изневерите си,
когато не искаш да ме откриеш на другия край на света,

когато търсиш в очите ми само враг,
когато молиш птиците за капка жива вода,
когато ме подминаваш в подлезите немил-недраг,
когато депозираш в оказиона късчето свобода,

когато не сънуваш нищо друго – само мрак,
когато с приятелки напазаруваш 100 грама емоции,
когато изпуснеш короната си в трънака,
когато боядисаш в червило пороците си -

предай се
на любовта ми вечната,
неначената.

„любов” наречена,
но е много повече
от пет букви.

предай се.
предай се.

предай се.
предай се.

предай се,
моя любов! 

четвъртък, 31 януари 2019 г.

ТАРА & АЗ




Преди една година започнах да описвам историята на Тара - как я намерих, как я обикнах, кога разбрах, че и тя ме обича, как ме промени и направи от мен много по-отговорен и грижовен човек, как правех всичко възможно тя да е добре, гледах да има пари за нейната храна и за лекарствата, дори да нямам 50 лв. да оправя счупения си зъб…
Понеже човек си мисли, че лошото няма да дойда ей така, изведнъж, и понеже бях зает с разни други неща, забавих се с дописването на историята. И Тарка издъхна внезапно - точно три дни преди да я завърша. Но твоята история е и моя, мила моя, това са 14 години от моя живот, които ти изпълни с добрите си, красиви черни очи…
„Тара & аз” coming this year…  
❤️   ❤️  ❤️

вторник, 29 януари 2019 г.

♡ ♡ ♡
















Вече няма болка. Няма страх. 
Погледнах в очите ти - и разбрах
колко ми липсваш.

събота, 26 януари 2019 г.

В ГОРАТА ТЪМНА




           








                                     На Т. 









Когато влезеш в тъмната гора,
не ти остава нищо друго
освен да продължиш напред -  в деня.
Само така можеш да излезеш.

Ще те препъват корени безлични,
ще те преследват сенки и стенания,
ще виждаш себе си в крило на птица,
ще знаеш имена неназовани.

Ще искаш да избягаш, да се скриеш,
ще се надяваш на магия...
Но ако бягаме, ако се скрием,
това изобщо няма да сме ние.

Когато влезеш в тъмната гора,
не ти остава нищо друго
освен да вземеш мрака на игра,
освен да предизвикаш чудото.

Тогава ще се възцари зора
и ще избягат сенки и съмнения.
Но вечност е във тъмната гора нощта,
когато ти не си до мене.


26.01.2019
1 ч. и 43 мин.

вторник, 22 януари 2019 г.

ТАРА & АЗ


Родена на улицата, може би съвсем обяснимо, излезем ли навън, Тара проявяваше по-голям интерес към уличните кучета, а не към породистите, с които стопаните им гордо дефилираха наоколо – повече за да ги покажат, отколкото наистина за да разходят животните. И насред Заимов, точно на Ивановден, Тара срещна улично кученце – слабичко, плашливо, с подвита опашка. И му се нахвърли радостно – да си играе с него в снега. Но кученцето се стресна, откъде да знае, че тази лудичката, иска само да играе, можеше да го нападне. И побягна.

Тара, която приемаше все още всичко на игра, хукна след него. Моите викова не я спряха. Моят прегракнал от крещене глас раздра зимната тишина в парка. Но без резултат. Уличното кученце се шмугна между блоковете – в посока на Дарик радио и Тара - след него.  

Тичах след тях и виках. И тогава за първи път изпитах страх, че ще изчезне от живота ми. Не знам дали по онова време вече се бях привързал към нея или беше някакъв първичен страх, но се притесних. Двете кучета изчезнаха от погледа ми.

Понеже от първите дни, откакто с Тара деляхме хола вкъщи, й бях дал свободата да тича без каишка в парка, тя се беше научила за кратко време – каквото и да прави, където и да ходи, да се връща там, където ме е оставила, тръгвайки да изучава околните полянки. Сядах на пейка и я чаках. И тя винаги се връщаше. В онези дни не се замислях дали и тя ме обича и това любов ли е. Едва след няколко години осъзнах, че за нея съм много повече от баща и майка. И че това не са голи думи...

Когато Тара побягна след уличното куче, изпаднах в паника. Тичах из парка и виках името й, надявайки се, че тя – дори изгубила се, ще ме чуе и ще ме намери. Беше студено и нямаше много хора. Но срещнах двама–трима и задъхано ги попитах дали са виждали една малко кафеникаво тичащо кученце. Един от тях ми каза:  да, видял го – тичало към моста “Чавдар”. Чак към моста?! Изплаших се още повече, тя нямаше усет за колите и за опасностите на пътя. И от това ме беше най-много страх. Че може да я блъсне автомобил. Не се страхувах, че няма да се върне, страхувах се, че може да загине в този безумен бяг на игра след едно улично куче, което даже не й е роднина...

После се сетих, че се връща там, където съм я пуснал от каишката и набързо се озовах отново на алеята, на която срещнахме плашливото улично кученце. Оглеждах се във всички посоки и я зовях по име. Но Тара не се появяваше...

- - - 

откъс от ръкописа "Тара и аз - историята на едно кученце, което промени живота ми"

неделя, 13 януари 2019 г.

ЗАБРАНЕНИ СТИХОВЕ














Забранявам ти да четеш моите стихове.
Нямаш право да сричаш по моите срички.
Когато корабът потъва, плъховете
първи се спасяват – всичките.

Така и ти – мишка мъничка, гризлива
шумолиш нещо в моята спалня.
Не се тревожи – не си най-красивата,
нито си майката на Касандра. 

Нямаш право да ми словонареждаш.
Забранявам ти да ме римуваш.
Виж как паячето плете тънка прежда
в ъгъла – където ще презимува. 

Там, да ти кажа – зимуват и раците,
дъвчат снимките ти и чакат кукуво лято.
Зарежи ги тези твои мераци – 
да цункаш жабата с коронката – в блатото.

Забранявам ти да четеш моите стихове.
Нямаш право да сричаш по моите срички.
Цяла бутилка  истина в хола със тебе изпихме.
Знаеш ли лафа за птичките и пчеличките?

Нямаш право да ми мериш на кантар думите.
Забранявам ти да ме съгласуваш.
Я ми върни нощите пълнолунни
и забъркай яйцата, преди да е дошло чудото. 

петък, 28 декември 2018 г.

PRAY















Теб, Господи, чакамe цял ден  -
да дойдеш да вечеряме.
Но вече не сме гладни и жадни.  
Искаме само очите ти  – 
на подноса на славата.
Искаме само вярата ти – 
изтърбушена табуретка,
на която заспиват котки 
и гълъби. 
Искаме някой да ни похвали
за бледолилавите залези
и за успехите срещу езичниците –
задрямали непогалени.

Теб, Господи, чакамe цял ден  -
да дойдеш да вечеряме.
Но как да имаме апетит,
когато животът ни е 50 нюанса черно.

вторник, 18 декември 2018 г.

HEART OF STONE


















Ако сърцето ми беше от камък,
камата от ласкателства,
с която се опитваше да го прободеш,
щеше да се счупи.

Ако сърцето ми беше от камък,
реките на твоя гняв –
змиевидни и лъкатушещи,
щяха да го заобиколят.

Ако сърцето ми беше от камък,
пъдпъдъци и крастави жаби
щяха да си вършат работата 
върху него.

Ако сърцето ми беше от камък,
нямаше да усетиш как кръвта му топла
те облива.
И заспиваш –
грозна и красива.

четвъртък, 13 декември 2018 г.

AMOR



Ти ме разкъса на хиляди парчета -
пред смаяните погледи на хора и птици.

После ме събра -
сглоби ме от клечки за зъби и пластилин,
залепи ме с плюнка,
омеси ме с пепел и прах,
събра ме - мен, тялото и душата ми звездната.

След това пак ме разкъса -
като гладна вълчица, прокудена от глутницата,
като Сцила - на устието на Сицилийския пролив,
като най-известната от сестрите горгони -
Медуза, владетелката на вкаменените клонинги. 

И отново ме събра -
всеки път различен,
никога не приличащ на себе си,
не помнещ вчера и утре,
не знаещ името ти,
не вярващ във възкресението.

Ти ме разкъса на хиляди парчета -
пред смаяните погледи на хора, птици и митологеми.
И сега седим с теб в хола на безграничната ти любов -
слепи, глухи и неми. 

събота, 24 ноември 2018 г.

Не мога да гледам как умираш















Не мога да гледам
как умираш - 
на ъгъла на зимата,
на покрива на света,
в края на улица без изход,
зад контейнера за боклук,
препълен със сдъвкани надежди - 

преди да дойде първа пролет,
преди да целуна клепачите,
сънуващи моя смях,
преди да минат момчетата от “Чистота”
и да откарат към сметището
стария куфар на Мери Попинз,
преди зората да прогони сенките
на дребни гризачи и подлеци - 

защото само ти подаряваш ми утро,
дори и когато го няма,
защото ветропоказателят на спомените
не помни как плакахме прегърнати
за придошлата река на забравата
и за мекиците, които обичаш без пудра захар - 

понеже няма вечно “утре”,
понеже ако те прегърна – ще избягаш,
понеже всяка дума на разкаяние
обезсмисля празника на прошката –

затова сега не говоря,
затова не плача и не ридая,
затова пренареждам обедното меню,
с което ще гостя опевачките
опечалени.   

Не мога да гледам
как умираш.
Но защо нищо не направих,
за да те спася?...

- - 

Страхливец! 
Накъде си тръгнал с тази кошница  
                                                         сливи   
                                                                  червиви?

Новата песен на Бойко и Деян Неделчеви по мой текст - "Безпокой"

Ти винаги ще си в ❤️-то ми, мила моя...

"Ти си синьото в очите ми"

двама: True Love

"Father", една съвременна приказка

I Lost My Heart in London

My name is Ivo

A Dog's Heart - movie trailer

Официалният трейлър на романа OMG