Дядото, който едва не си изпусна автобуса

Беше септемврийска неделна привечер. Внезапно през деня задуха студен вятър. Хората на автобусната спирка се загръщаха в палтата и якетата и поглеждаха към ъгъла на Ректората – дали най-после не идва автобус 280.

Наистина идваше. Дойде, спря, от вътре слязоха само трима пътника, качиха се 25.  Двама дядовци с бомбета се настаниха на първата седалка и започнаха да си говорят на толкова висок глас, че скоро целият автобус беше в час с техните истории. Приличаха си – не само заради бомбетата. 

“Разбра ли какво стана?”, извика по-възрастният. Викът му стресна студентка в 1 курс Философия. “Какво?”, отвърна с вик другия дядо. “Щях да си изпусна автобуса”. Седял си на спирката и говорел по джиесема с Пепа, “знаеш я Пепа”... и улисан в разговора със старата приятелка замалко да не види, че това е неговият автобус. 

“Добре, че те познах по бомбето, та разбрах,  че това е нашият рейс”, не спираше да вика дядо номер 1. - “Къде се изгуби ти бе?”

Гласовитите дядовци изобщо не се притесняваха от другите пътници и все така крещейки направо първият разказа как жена му цял ден варила боб, оказал се стар и бавно уврял. Ама сега ще сложат и малко ребърца на скарата, та да се облажат...

На следващата спирка слезе изискана дама с визонено палто, която през целия път дотук гледаше възмутено дядовците.  Качи се весела група младежи – явно студенти, които нищо не знаеха за старците. Но скоро щяха да чуят доста за тях.

  

            

Кученцето, което чуваше гласове

Хера тичаше весело по тротоара – бързаше за парка, където щеше да играе с другите кучета чак докато мръкне. Лятната юнска привечер беше приятна. Иван щеше да си вземе бира и цаца и да обсъжда с приятели от парка кой къде планираше да ходи за лятната ваканция. 

Хера беше с неясно родословие – намери я на улицата, когато палето беше едва на два месеца.  Но в нея имаше нещо от гонче, което обясняваше голямата й енергичност – гонеше гълъбите по тротоара, дебнеше котките зад кофите за смет, скачаше и направо се завираше в торбите на хората, амбицирана да разучи какви продукти са напазарували.

Наближиха спирката на 9 и 72 на “Оборище”. “Автобус номер 9 пристига след 4 минути”, прозвуча женски глас.  Хера го чу, опита се да открие с поглед жената, която говори, не можа да идентифицира източника на гласа и се заоглежда леко панически... Иван се усмихна и я подкани да продължат. Хера хукна напред – едва я удържа на светофара.

Малко преди парка "Заимов" минаха край друга спирка. “Автобус номер 213 пристига след 6 минути”. Пак женски глас и пак неясно откъде. Хера отново се стресна, заоглежда се и започна да търси жената, която й говори.

Разбира се, жената от автоматичната система за известяване не говореше на нея, но откъде Хера можеше да го знае. Иван пак се засмя на неориентираността й и я призова: “Хайде към парка!”

Весело и безгрижно кученцето, което чуваше гласове, хукна към голямата поляна в “Заимов”, където се събираха най-много негови приятелчета. 

Добрите сериали често свършват тъпо. Дано не е правило.

През годините ми прави впечатление, че сериали, които са карали милиони зрители да чакат с нетърпение всеки следващ епизод, да завършват по нелеп начин. 

За мен лично най-голямото разочарование беше LOST/ "Изгубени". Катастрофиралият самолет – сцепен на две – на полет 814 на авиокомпанията Океаник, захвърли на уж безлюден остров 48 пътника.  Сериалът хвана публиката с куп мистериозни елементи – съвпадения, дежавю, времеви и пространствени аномалии, парадокси и още какви ли не  озадачаващи феномени.Местоположението на острова се променяше с времето и той не можеше да бъде достигнато по нормален начин. Полярна мечка се появи в тропическа гора, разместиха се земните полюси, а шест числа направиха един смешен дебелак милионер и бяха ключ към човешки животи - числата 4, 8, 15, 16, 23 и 42 са ключови за сериала. Общият им сбор е 108, което пък е друго често срещано число в LOST. Например, Океанската шесторка напуска острова след 108 дни. А бутонът в люка трябва да бъде натискан на всеки 108 минути… Загадки, любов, пътуване през времето… И накрая – отвориха една врата и преминаха към някаква неясна бяла светлина… Къде са били? Какво е ставало през тези цели 6 сезона? Май са били в Чистилището… И накрая влязоха в Рая… Тъпо ми е. 

Другият ми любим навремето серил -  Prison Break / "Бягство от затвора'. Историтя е за неспрвеливо осъдения Майкъл Скофийлд и за неговия брат, който отвън се опитва да му помогне да избяга от затвора и да се спаси от смъртната присъда. Tялото нa Mайкъп е покрито цялото с татуси. Те се оказват не просто рисунки, а прикрити чертежи на затвора. Има и красива лакарка – Сара, която помага на Майкъл да бяга – първо не много охотно. После забременява и дори ражда от него. Ама след като Майкъл умира. Умира, но не съвсем. Преди 2 години продуцентите изненадващо пуснаха нов сезон – продължение. Оказа се, че Майкъл е жив и под друга самоличност сега пък е в... йеменски затвор. И брат му пак трябва да помага за бягството. А Сара е в опасност, но ще я спасят. Умрял ли е, не е ли умрял Майкъл? Малко ми стана латино сериал накрая. 

Сега предстои финалът на Game of Thrones / “Игра на тронове”. Последен, 8-ми сезон. Ще е само от 6 серии. Вече минаха 3 – добри според мен, с интересна конструкция на сюжета и неочаквани, а може би очаквани от някои – обрати. СПОЙЛЪР! Аря уби Краля на нощта, производните му Бели бродници и мървите – тутакси измряха и те. Очаквах битката да се влачи цели 4 серии, а тя мина само в една, което приятно ме изненада на фона на общото бавно действие на сюжета. Значи сега ще има друга интрига, след като трансцедентното зло е мъртво. Джон вече знае, че Денерис му е ляля, тя знае, че му е леля, но не е ясно дали ще приеме добре този факт. Остава да видим дали ще го признае като законен наследник на Железния трон – като крал Егон. И дали въпреки че му е леля, той ще бъде все още влюбен в нея. Навремето – в българския форматен сериал “Забранена любов” близнаци, разделени през раждането, се влюбваха, срещайки се след години, без да знаят, че са брат и сестра, после той разбра, но продължи да бъде влюбен в нея, което ми беше ту мъч... И сега историята с леля му в GoT  ми е малко латино боза. Но... сюжети с припознаване, с внезапно роднинство не са нещо ново – има ги още от древногръцката трагедия, след нея явно никой нищо ново не може да измисли – Едип цар и майка му, например...  

Та да видим дали GoT ще завърши със силен и смислен финал или ще стане поредното разочарование за това как може да бъде затворена една интересна история.

Сътворение

Когато плахо полегнем в тревата,

когато престанем да спорим със вятъра,

когато изпеем последната песен,

когато припевът й е безсловесен, 

когато спрем да се молим за дребни,

когато жестовете сa непотребни,

когато не ме разпънеш във петък,

когато Пинокио обикне Джепето,

когато пренапишеш утрото,

когато ме разпознаеш по мутрата,

когато дойде Великден и никой не разбере,

кoгато пак стана невинно дете,

тогава ще разберем, че нещо ни липсва

в живота ни – незавършена елипса.

Тогава ще те прегърна за първи път.

Тогава Господ ще сътвори Света.

Идва "Аз, Юда, споделям ви"

Поетът и мой приятел Иван Станчев обяви тези дни предстоящото издаване на новата му стихосбирка, която е с провокативното заглавие ,,Аз, Юда, споделям ви”.  

Иван Станчев е автор на няколко книги, сред които и стихосбирката ,"От икебана дървесата ги боли”, като по едноименното стихотворение беше създадена хитова поп песен на Деян и Бойко Неделчеви, а хоровото изпълнение на същия текст по музика на маестро Никола Вълчанов беше обявено във фейсбук като "Реквием за загиналите във Фукушима".

Иван Станчев планира ,,Аз, Юда, споделям ви” да излезе през тази пролет.

"Небето вижда и пише кой какво прави", твърди авторът и призовава: "Да се научим да възкръсваме!"

Заедно с Иван Станчев и Деян Неделчев, по време на подговката на албума "Do Not Stop", който през януари излезе в Япония. 

THE END

Няма да помиришеш тези безкрайни лалета.

Няма да чуеш песента на птиците призори. 

Няма да се целунеш със слънцето зад пердетата.

Няма да разпознаеш сянката си дори.

Няма да видиш как ще завърши “Игра на тронове”.

Няма да знаеш кой ще кацне утре на Марс. 

Няма да си направиш селфита с телефона. 

Няма да разбереш истината за нас. 

Няма да те срещна в неделя в квартала.

Няма да пием кафе на морския бряг.

Няма да се настигнем по обратния път на спиралата.

Няма да тичаш боса по първия сняг.

Няма да знам кога съм готов.  

Няма, моя любов.

ПРЕДАЙ СЕ - 2

Когато видя в очите не само мрак.

Когато слънцето тръгне да се сбогува.

Когато разбереш, че не съм ти враг.

Когато спреш да питаш любовта колко струва.

Когато танцуваш с тревите в зори.

Когато молиш утрото да ме нарисува.

Когато пееш ми приспивна песен и дори

започнеш и на яве да ме досънуваш.

Когато срещнем се в свят триизмерен.

Когато видиш, че съм готов.

Когато сложиш в задния джоб суеверията,

тогава ще стане ясно всичко, моя любов. 

Предай се

на любовта ми вечната,

неначената.

"Любов" наречена,

но е много повече

от пет букви.

Предай се!

Предай се!

Предай се,

моя любов. 

* * *

Вече нямам капка сила.
Къде ли си се скрила,
моя мила?

Месец на любовта / Месец на разбитите сърца

В месеца на любовта, който за някои е месец на разбитите сърца, открийте моята видеокнига „How 2 Break A Heart In 7 Days”.

Знаете ли, че не само песните имат клипове? Стиховете също могат да бъдат „филмирани“. С мои приятели заснехме и събрахме на DVD 10 клипа, направени по мои стихотворения. Проектът е двуезичен – на български и на английски. 

В клиповете участват: Василена Гръбчева, Диана Костова – Георгиева и Даниел Петканов.

Видеокнигата може да бъде поръчана от 8 до 28 февруари на специална ПРОМО цена от 11 лв., вместо коричната - 18 лв. Заявките се изпращат на мейл broken_heart@dir.bg. Заплащането е с наложен платеж при доставката.  

Само любовта може да ни спаси от всяка грижа и проблем.

ПРЕДАЙ СЕ

когато виждаш в сенките само „вчера”.
когато не намираш смисъл да целунеш нова зора,
когато сядаш да вечеряш със изневерите си,
когато не искаш да ме откриеш на другия край на света,

когато търсиш в очите ми само враг,
когато молиш птиците за капка жива вода,
когато ме подминаваш в подлезите немил-недраг,
когато депозираш в оказиона късчето свобода,

когато не сънуваш нищо друго – само мрак,
когато с приятелки напазаруваш 100 грама емоции,
когато изпуснеш короната си в трънака,
когато боядисаш в червило пороците си -

предай се
на любовта ми вечната,
неначената.

„любов” наречена,
но е много повече
от пет букви.

предай се.
предай се.

предай се.
предай се.

предай се,
моя любов!