ОбичаМе

По клоните на времето се стичаме

като свещта, изгаряща в безверие.

Ако не се научим да обичаме,

няма как любов да ни намери.

По стъпките на хората пресичаме

и улици, и нови светове.

Ако не знаем с тебе да обичаме,

сърцето още ще делим на две.

По билото на спомена препускаме,

забравили и сенки, и съмнения.

Изпихме обичта си на закуска.

Но за вечерята дали ще бъдеш с мене?

По клоните на времето се стичам...

И бавно-бавно те обичам. 

ПИСЪКА НА ЧАЙКИТЕ

Писъка на чайките не чуваш,
смесен с тишината на дъжда.
Под върбата плачеща танцува
вятърът, прегърнал се с нощта.

Писъка на чайките се стича
по небето, гушнало света.
Лунната пътека е поличбата,
че и в мрака има светлина.

Писъка на чайките не чуваш,
смесен с тишината на дъжда.
Аз мечтаех си да те целувам...
А чайките пищят от самота.

На чайките по полета гадая
докъде простира се безкраят.

благоВещение

 

Благата вест благо се стича по перваза, 
дето са плахи гугутки накацали денем.
Щом зазори, натопи я във слънчева ваза -
празникът е повече от едно благоВещение. 

Чуй пролетта в теменужните залези,
те припознават в гласа ми една мечта. 
Нарциси крехки рисуват в снега белезите
на зачатието, дето ще спаси света.

Благата вест благо се стича по перваза,
само тя ще ни спаси от тази пандемия.
Замени със любов всяко парченце омраза,
безличния цвят на смеха оцвети във зелено.

Благата вест благо се стича по перваза.
А там мързеливо препича се сянка на Аз-а.

keep walking

Става тъмно.

Ще успеем ли да се ориентираме в мрака?

И да намерим път назад.

Или напред.

Вървим...

СЪБОТА

Каква крехка събота!

Обвита в лек воал от пръски дъжд.

Сгушена в краката ми.

СЪРЦЕ

 

Не отнемай сърцето ми.

Позволи му
да пулсира както си иска.
Да знае как да се надсмива
над риска.

Позволи му да сресва
с думи косите ти.
Да те целува с погледи
ненаситни.

Да прегръща гръбнака ти
в мрака.
Да те очаква,
когато никой не те чака.

Позволи му да бъде независимо
от аортата.
Да не слуша
какво му говорят хората.

Да опознае истинския цвят
на кръвта.
Да отхвърли короната,
която спря света.

Защото…

Ако остана без сърце,
няма да има кой да те обича.

- - -

Трева расте. И дъжд вали…
Но няма пак да ме целунеш ти.

 

СЛУЧАЕН МИНУВАЧ

Не тичам по брега,

не пея под дъжда,

на сън прегръщам облаци.

Не търся днес вина,

не искам чудеса.

И двамата сме просяци.

Не нося зимен шал,

не крия в мен печал -

целувам росни люляци.

Не търся любовта.

Едва измих кръвта...

Вървим по празни улици.

Но знам - когато падне здрач,

за тебе съм случаен минувач.

МРАК

В 19.38 влязохме в мрака - 

но нямаше там таласъми дебели.

В 19.45 не видях, че ме чакаш

на спирката на зимното безделие.

В 19.49 се спънах в твоята усмивка - 

беше тъмно и не познах златния зъб.

В 19.52 се прибрах и си напръсках лицето на мивката.

Но в този момент мракът ме повали по гръб.

В 19.53 осъзнах, че съм бил припаднал.

Само лунния лъч ми подаде ръка.

В 19.56 ми стана много гадно,

щом осъзнах, че в мрака изгубил съм любовта.

В 19.57 си пуснах песен на Лейди Гага.

От плитчините тогава ме заболя глава.

19.59 си казах, че днес не ми се налага

да се боря със зъби за всяка мечта.

После часовникът в хола удари 8

и всичко наоколо се разхвърча.

Няма смисъл на мрака да се ядосвам.

Явно... така е трябвало да стане със любовта.

ЗА ПЪТЯ НА МЕЧТИТЕ

Уважаваме ли смелите хора приживе или предпочитаме да ги хулим, когато те следват мечтите си? Обичаме ли любите хора приживе или пеем печални песни и сипем онлайн мили думи едва когато си отидат от този свят? Който има мечта - той не знае прегради, бленува върхове. Който обича, той не може да бъде спрян от лоши погледи и думи. Кой има нужда от посмъртни славословия? Никой. Всички бихме се радвали на подкрепа, докато крачим по тази земя. Останалото е мълчание.

Подаръци за всички...

Някои вече я получиха. Към други още пътува, заради натовареността на празничната поща... Можете да поръчате новата ми книга или на лично съобщение, или на мейл karantina@dir.bg - цена 10.00 лв. Всеки, който направи заявка, ще получи празничен подарък - още една моя книга. Коледа мина, но идва Нова година, а после и цяла поредица празнични имени дни...

🍀💝🥂🎁🎄

ИСТИНИ

Казваш, че обичаш

(но ще разбера).

Днес към мен не тичаш

(но ще разбера).

Криеш си очите

(но ще разбера).

Пренареждаш дните

(но ще разбера).

 

Галиш чувства чужди

(но ще разбера).

Тайните възбуждат

(но ще разбера).

Маските са нови

(но ще разбера).

Сърцето - на олово

(но ще разбера).

 

Гушкаш сенки сиви

(но ще разбера).

Думите - фалшиви

(но ще разбера).

Казваш ми "любими"

(но ще разбера).

Бълнуваш чуждо име.

Но ще разбера.

 

Още днес.

ЛЮБОВТА...

 

И във времена на пандемия и на карантина я има.

Да даваш Любов и да получаваш Любов е Спасение.

Само тя е по-силна от болка, болести и Раздяла...

Имам удоволствието да обява предстоящата поява на една книга, която искам да бъде коледен подарък в дни на изпитания - новата ми стихосбирка "Любов по време на карантината".

Кога и как - ще информирам съвсем скоро.

 

сърцето ти

Чух сърцето ти да бие

във бездънна тишина...

Не вярвам вече във магиите,

но вярвам още в любовта.

И вярвам, че във мрака има

и страх, и нежна светлина.

Рисувам без бои картината,

която бях ти обещал.

Сърцето ти ще ме погали -

ранен, но смел тереадор...

Мечтите ми са портокалите

от твоя коледен декор.

Дочух сърцето ти да бие...

С това сърце живеем ние.

Преди милион години

художник

Boris Wolf

Обичах призори да те прегръщам

в прозрачната ни лятна къща.

Обичах тихичко да те целувам - 

преди към залеза да отпътувам.

Обичах да си спомням за очите ти -

небесни, верни и открити.

Обичах раните ти по коляното,

когато в слънчогледите се крихме двамата.

Обичахме да няма други хора 

и само ние да мълчим с умората.

Обичахме на “Лунната соната”

да газим чисто голи във тревата.  

Ще сложим ли отново коледна украса,

дори когато в кухнята е празна масата?

Навярно този вирус ще отмине...

Но минали са сякаш милион години.

Скръбта е къщичка самотна

 

В нея можеш да се скриеш
от дъжда и любопитни думи.
Помниш ли, че там били сме ние -  
като ни излъга пълнолунието?

Там си насаме със всяка болка,
защитен от четири стени.
Там не съществуват „кой”, кога” и „колко”.
Аз живял съм там, живяла си и ти.

В къщата самотна на тъгата
всяка тухла помни моя вик.
Tи си на скръбта сестрата,
аз – изгубил се егоцентрик.

На самотен хълм самотна къща –
в нея аз скръбта прегръщам. 

 

antiCOVID

Слънце -
в житно зрънце.
Пясък -
като крясък.

Спи врабчето
под небето.
А морето
плаче, клетото.

Тихо лято.
Плахо ято.
Няма хора -
само маски и умора.

Сляпо куче в двора рови.
Времето е antiCOVID.

С ЦЯЛАТА МИ ЛЮБОВ

 

Когато утрото се събуди,

когато влезем заедно в нов ден,

когато върнат се пеперудите,

когато гушне ме вик студен...

Когато маските са за другите,

когато споменът е вцепенен,

когато истина са заблудите,

когато никой не вярва в мен...

Когато паднат черти и граници,

когато полетът е отменен,

когато вече няма празници,

но всеки ден е Ден свещен...

...ще разбереш, че съм синът Христов -

с цялата ми любов.

ЧИЕ ИМЕ ОЧАКВАШ?

Чие име
очакваш да видиш на екрана,
когато телефонът ти звънне?
Някой, който е бил на дивана ти
или друг, с когото сте пили, докато съмне?

Чие име
очакваш да видиш на екрана,
когато телефонът ти звънне?
Някой, който не знае думите "ние" и "двама"
или друг, взел ти сърцето, без да го върне?

Чие име
очакваш да видиш на екрана,
когато телефонът ти звънне?
Моето име е кардиограмата ми.
Сърцебиенето ми кой ще прегърне?

Не си измисляй име красиво.
Казвам се Иво.