through the window

Прозорецът пред мен

изрязва само част от света отвън.

Не иска да ми го покаже целия –

необятен и противоречив – като завършен сън. 

Прозорецът ме пази 

от лошите погледи и жестове превзети

на врани кресливи 

и зеленооки котки с дълбоки деколтета.

Рамка, решетки и панти.

Помисли шантави...

Уморен прозорец.

Отразени хора. 

Кой ще го отвори - да ме пусне?

Не оставяй нецелунати устните.

Вие, които празнувате на небето

Вие, които празнувате на небето

спасението от земните грижи,

пеете ли същите песни, 

които и ние пеем?

Пиете ли от същото червено вино,

което и ние пием?

Или вашите песни са по-весели,

а виното - по-омайно?

Наистина ли не усещате болка,

когато забивайки в стената на спомените пирон,

не улучите с чука пирона,

а палеца си? 

Вярно ли е, че при вас няма ден и нощ

и не се налага да спите, когато не ви се спи? 

Наистина ли закусвате с ангел,

а за следобедния чай сядате между Адам и Ева?

Вярно ли, че отгоре погледнато

небето е много по-синьо и тъжно?

Нистина ли ни виждате – през маранята на времето

и бдите над нас - блудни и грешни?

Вярно ли е, че при вас е постоянно

лятно часово време?   

Вие, които празнувате на небето,

помним ви. И ви обичаме.

И вие ни помнете.

Докато прозвучи познатият рингтон –

камбаните на Парижката Света Богородица.

Хелоуин

Когато паднат маските,

oстава нещастието,

което се крие зад тях.

И страх.

И прах.

Остатъчна пепел, 

изтрила небето -

необятно 

и непохватно,

изчезнало безвъзвратно

видение деликатно.

Какво ли се крие зад тях?

Виновен съм, понеже мълчах.

Просяк

Седнал бе на ъгъла на улиците „Сляпа” и „Нов път”

да изпроси малко щастие.

Беше още рано, дремеше обезверен светът  - 

на небето и земята царстваше двувластие.

[Черен ангел начертаваше съдби,

бял тиранин заличаваше несправедливости, 

трябваше да оцеляваме – и аз, и той, и ти, 

но така е, щом живеем всеки ден по милост.] 

Просякът не искаше пари,

нито баничка или кафенце.

Нощем преброяваше звездите - 

скрит на топло - зад пердето.

Не очакваше големи пачки,

не живеше за три минути слава.
Но се разпознаваше по крачките му –

беше горд. Не беше се самозабравил.

Просякът събира дребни срички – 

неизречени и несънувани.

Сричките на думите „О-би-чам те!”

В тях е цялото човешко съществуване.

МАГИЯ

Aко можех да залича твоята болка,

щях да съм вълшебник.

Но аз съм обикновен клоун

и не мога да правя чудеса.

Мога само да те обичам,

дори когато те боли.

УТРО

В тишината 

чух зората

как отлита

като птица.

Тя не спира  

над баира - 

крехка птица  

гургулица. 

Tя отлита,

Маргарита, 

но къде ще 

пренощува?




Светлината

по стената

oще птици

нарисува.

ВЕЧНОСТТА

Снощи зърнах Вечността - 
под прозореце седеше.
Беше млада. Аз бях стар.
Бях умислен. Тя не беше. 

Беше седнала в снега
като някакъв бездомник.
Аз не я поканих в нас.
После - мисля, че не помня...

Снощи зърнах Вечността.
Исках само да я зърна...
Днес не я намерих там.
И едва ли ще се върне.