Актьорът Боян Арсов чете моето стихотворение "Целуна ме през маската"

"Остави на мира сърцето ми!"

понеделник, 14 януари 2013 г.

Обещах да те целуна...
















Обещах да те целуна
преди да умреш.
Беше зима безлунна,
потънала в скреж.
Беше ден. Беше утро,
когато умря.
Аз не вярвах, не исках,
но помнех съня.
Беше тялото мъртво,
а в очите – живот.
Спря душата – на пътя,
във ръцете й – плод.
Черна ябълка носи -
талисман на смъртта.
А краката й – боси...
Горката душа!


Беше петък безлунен -
денят на греха.
Обещай да ме целунеш
преди да умра!

четвъртък, 10 януари 2013 г.

II. Pure Love















Хавлията ти хвана паяжини в банята,
чехлите в антрето са покрити с прах.
Тениската на отчаянието
съхне балкона ми вече месец.

Лявата половина на леглото е празна нощем.
Втората възглавница мирише на теб.
Не съм я сменял още.
А и не искам да я сменям.

Парфюмът ти е все така полепнал по врата ми.
А моят парфюм изветря самотен.
Не искам повече sms-и, не искам драми.
Не искам звезден прах и люлякови нощи.

Искам хавлията да бъде мокра вечер.
Искам чехлите да помнят стъпалата ти.
Искам другата възглавница да не стои далече,
а да прилепва до бузата ми.

Защото те обичам – и месеци по-късно.
Защото не съм изхвърлил дрехите и вещите ти.
Защото сърцето ми вчера щеше да се пръсне,
докато гледах снимките ти във Facebook.

Казват, че това е любовта – болката отляво.
Казват, че когато спре да те боли, си мъртъв.
Дали да си порежа пръста тогава?
Или да умра, за да те сънувам?

---
откъс от 7-серийната video book "7 Days Without You"

вторник, 8 януари 2013 г.

Аз съм наемен убиец












Аз съм убиец.
Аз съм наемен убиец на дните ми.
И като чакам задъхано да стане утре,
убивам днешния ден.
Чакам да дойде пролетта.
Да стане топло.
Да изляза по тениска.
Чакам кафенетата да сложат масите отвън.
Да дойде лятната ваканция.
Да отида на планина, море и в Лондон
(не че не ходя в Лондон и през зимата).
Чакам.
Чакам да стане утре.
Другата седмица.
Другия месец.
И не усещам вкуса на днешния ден.
Кой ще ме научи да живея тук и сега?
И да спра да извършвам убийствата,
които сам си поръчвам.


петък, 4 януари 2013 г.

Защо ни лъжат за ЧНГ?














Колко бързо свърши новогодишният купон! Ходихме до Лондон и  даже се върнахме. И като се върнахме – бързо ни погълна БГ информационното блато. Дюни, пясъци, новогодишни приветствия, библиотеки, скалисти планини...
Новогодишното приветствие на българския президент Росен  Плевнелиев го пропуснах, понеже бях сред 250-те хиляди на Темза, които чакаха фойерверките на Лондон Ай. И после като влязох в нета, разбрах, че някой е подхлъзнал държавния ни глава. Показали планински  изглед от Аспен в американския щат Колородо наместо кадър от родния планински курорт Пампорово.  
И така гафът стана тема-дъвка вече четвърти ден.  В социалните мрежи е пълно с  коментари за това чия грешка е това, толкова ли в президентската администрация никой не познава българските планини или някой в БНТ-то, където били монтирали видеото, е проспал някога задължителното ОТК...
А обръщението си е хитово, спор няма. Нищо лично, но според мен президентът мънка. Седи като първокласник с ръце на колената. Видеото уж било снимано в библиотеката на Софийския университет, но е толкова тъмно, че ми прилича повече на хобитската къщичка на Билбо Бегинс. Защо - ток ли пестят, или трябва да изглежда по-домашно и задушевно? Но това не Коледа, а Нова година! Интериорът наистина библиотека ли е или фототапет? И защо ползват крадени снимки от нета, след като БНТ-то има толкова богат видео архив от какви ли не кадри.
Но хайде, да оставим настрана всичко това. След тридневно  мълчания на президентската администрация и на пресцентъра на президента Плевнелиев, снощи внезапно ни съобщиха, че била уволнена служителката на „Балкантурист”, която по грешка била качила в сайта на фирмата снимка от Аспен вместо от Пампорово. Но защо някаква жена отнася всичко? Не тя е монтирало видеото на държавния глава. В интернет има какво ли не, но не на всичко трябва да се вярва – който копва пиксове  от там, първо трябва да убеден че това е точният обект, а после би трябвало да плати авторско право за фотоса. И защо зарази гаф на президентската администрация уволняват служителка в частна фирма? Балкантурист към президента ли е?
Според мен обаче пак ни лъжат. Понеже не ни казват името на виновницата за снимката, аз силно се съмняват, че изобщо има такава жена. Никой не е уволнен. Просто ни пускат следновогодишен дим, за да замажат глупавия монтаж на президентското видео. А първи април е още далече.  

неделя, 30 декември 2012 г.

Благодаря за 2012-та!

Едно денонощие преди да си отиде 2012-та искам да благодаря на приятелите ми и на хората, които бяха до мен през тези 365 дни. Които ме подкрепяха, окуражаваха и вдъхновяваха. 
Добра или лоша, и тази година ще отмине. Ние ще остареем още малко, въпреки че се радваме на новата година. Какво празнуваме? Това, е че сме остарели или неизвестността на 2013-та?
2012-та скоро ще стане история. В нея ще останат много спомени. Някои завинаги ще останат там...
Пръснати по света, ще вдигнем наздравици.
Наздраве за 2013-та! И за любовта, която наистина е пo-силна от всичко.

сряда, 26 декември 2012 г.

двама




Твоето сърце
е и моето.
Твоята сърдечна болка
е и моя.
И каквото усещаш –
го усещам и аз:
Ако в окото ти влезе песъчинка,
и моето се насълзява.
Ако те мъчи жажда,
и аз искам да пия.
Ако оставаш без дъх,
и аз не мога да дишам.
Ако умираш в тъмната гора на миналото ни,
и аз ще те последвам.
Ние имаме различни имена,
но едно сърце.
Пулсирай, сърце,
пулсирай за двама.

Защото, ако единия от нас го няма,
повече няма да има
двама. 






сряда, 12 декември 2012 г.

Супер промоция на 12.12.12


















Само на 12.12.12 г. супер промоция на романа OMG [Момчето, което искаше да убие Смъртта].
Всеки, който поръча книгата на  e-mail на omg@dir.bg, получава с нея коледен подарък .
Само на 12.12.12.

понеделник, 3 декември 2012 г.

Аз съм роб















Гледам телевизия и някаква банка ми рекламира като бонус -  кредитна карта. Но, хора, кредитната карта е робство, не бонус. Кредитите и кредитните карти ни направиха алчни консуматори на печки, перални, телевизори, смартфони, таблети и какво ли още не.
Но робството на банките не е единственото. Аз съм роб на Топлофикация София, на Софийска вода, на ЧЕЗ и другите монополни фирми, които ни вменяват, че сме длъжни да им плащаме като феодални селяни, щом ни поискат пари, но ние нямаме никакви права – спират ни водата и тока, когато си искат, с каквото решат обяснение или без никакви обяснения. Но никоя от тях да ни е изплатила и 1 стотинка обезщетение за причинено неудобство, оставяйки ни без вода например по цял ден (за студената) или по 45 до 60 дни (за топлата). И когато сменят тръбите, същите нови, подменени тръби пак аварират след 2-3 седмици, а ние, робите, пак стоим без вода.
Аз съм роб на мобилните оператори. Плащаш им каквото си изговорил и каквото не си. Те могат да ти пратят съдия изпълнител за несъществуваща сметка отпреди 11 години, въпреки, че според решение на Върховния административен съд текущите плащания имат 3-годишна давност. И въпреки, че нямаш такова задължение. Но ако успеят да те стреснат, защо да не ти вземат 100, 200 или 400 лв. за сметка отпреди 11 години на стойност... 30 лв.
Аз съм роб и на Столична община. Като гражданин нямам никакви права, само задължения. Длъжен съм да си регистрирам и чипирам кучето, да му събирам изпражненията с торбичка, но общината не ни дава градини за разхождане на кучетата, каквото има на Запад и в не толкова далечен Бургас. А и не съм видял г-жа Й. Фандъкова да събира изпражненията на уличните кучета.
Аз съм роб.
И нямам никакви права.
И това се случва в най-свободомислещия 21 век, в който човешките права са нещо неоспоримо и свято.
Аз съм роб. Сложете ми вериги и ме изпратете да въртя веслата в някоя римска галера. 

неделя, 2 декември 2012 г.

Last Christmas
















Миналата Коледа беше самотна.
Нямаше кой да направи сарми,
нямаше кой да омеси погача
нямаше кой да подпали неволно
кърпата, с която завихме погачата.

Миналата Коледа не се обади.
Нямаше sms,
нито картичка във Facebook.
Не си спомни за мен
или поне не ми го показа.

Тази Коледа ужасно прилича на миналата.
Чак се чудя да не са близнаци!...

И се чудя дали още ме помниш.
Дали помниш леглото ми,
вкуса на устните ми
и топлината на моето тяло
в студените зимни нощи.

И цял живот ли ще бъде така? 

понеделник, 26 ноември 2012 г.

Синевата... идва



Coming soon

художник на корицата: Давид Манолов
фотограф: аз

Новата песен на Бойко и Деян Неделчеви по мой текст - "Безпокой"

Ти винаги ще си в ❤️-то ми, мила моя...

"Ти си синьото в очите ми"

двама: True Love

"Father", една съвременна приказка

I Lost My Heart in London

My name is Ivo

A Dog's Heart - movie trailer

Официалният трейлър на романа OMG