Пролетта ме спаси от сивите
утрини.
Каза ми, че е тук. И аз й повярвах.
Само че облаци с рошави мутри
мислеха първия слънчев лъч
за... виагра.
Пролетта ме ориса със знак по
небето,
взе ми сърцето – да го
погали.
Само че нито аз, нито сърцето
ми
имаме практика да сме
продажници.
Пролетта ме обрича на
вдъхновение,
дава ми глътка от жива вода.
Колко наивно е въображението
-
вижда във голия бряст - пролетта.
Пролетта ме беляза с червени
лалета,
с дъх на уханна, новородена
трева.
Вкъщи, във хола, насред
паркета
се настани завчера… пролетта.
Пролетта ми донесе малък
подарък –
вишнево клонче с 12 листа.
Някъде много на юг, на една пуста
гара,
седнала, чака ме...
любовта.
