Ти ми влезе в безпокоя,
преобърна ми нощта.
Грабна ми луната, моята.
И ми обеща зора.
После бавно се затича
срещу мрака на деня.
Аз не знаех - да обичам ли
или просто да мълча.
Там, във края на леглото
още дреме силует.
Празно е сърцето, клетото,
то не може да брои до пет.
Пет неказани целувки,
пет прегръдки в полусън,
пет намачкани завивки,
в пет без пет те чакам вън.
Ти ми влезе в безпокоя
и разби нощта във ден.
Аз се гмурнах във покоя ми
и задрямах там смутен.
