Горещата лятна нощ беше започнала само преди три часа. От
съседния апартамент се чуваше твърде силно
убедителното “Не сме безгрешни, но сме истински” на Глория и Азис, от
тавана отсреща Мадона питаше “Are you ready to jump?”, последният трамвай изтрополи по новите релси и откара
към гара Искър последните 8 пътника, на близкия ъгъл таксиметров шофьор,
безразличен към света зад вратата на колата му, пиеше петото си за днес кафе и
пушеше втора кутия цигари, забързана млада жена поиска да се качи в таксито, но
само като видя безличното изражение на шофьора, се отказа и продължи пеша.
Луната осветяваше нощта достатъчно силно и младежите, които слушаха Мадона,
можеха без проблем да си намерят презервативите, докато се целуваха и
прегръщаха с едната ръка, а с другата търсеха леглото. Другите младежи -
феновете на бясната чалга, се бяха
заредили с толкова много пиене, че можеха да купонясват с песните на Емилия,
Гергана, Камелия, Анелия, Преслава, ДесиСлава, Райна и гаджето й Константин чак
до зори, а даже щеше да им остане и за закуска от водката и колата 2
литра...
Понеже денят му беше отвратителен и понеже жегата го
уморяваше, когато по 9 часа бачкаше на крак като барман редовна смяна в едно
кафене в центъра, тази вечер Мартин реши да си легне, вместо да обикаля по
летните заведения и дискотеки и вместо да се опитва да забие нещо дългокрако и
русо. Легна си без илюзии за спокоен сън – на фона на музикалния мегамикс,
който му предлагаха съседите.
Работата в бара го беше научила да игнорира шума, да се
изолира от неприятната глъчка, да не чува музиката, която на него просто не му
харесваше... Затова не след дълго заспа и изобщо не му дремеше за любовните
мъки на Райна и еротичните предизвикателства на Кемелия – дори тя да беше
загърната само в... националното знаме. Спеше и сънуваше как в бара влиза
самата Мадона и как без да сваля тъмните очила, си поръчва минерална вода с
резен лимон... В съня му Мадона имаше циците на ДесиСлава, но това изобщо нямаше
значение. Важна беше тръпката. В сънищата ни се случва какво ли не...
Тъкмо поднасяше на Мадона водата, и сънят му свърши,
разбит от пронизителното изписукване на sms. Мартин си каза, че трябва да смени рингтона за sms, но веднага забрави за това. Беше
00:34. Sms-ът го питаше: “Sex sega?” Номерът, от който идваше съобщението, беше непознат, но завършваше на
съдбовното 007. Мартин напсува подателя, реши, че някой приятел си прави шега и
праща sms-и от чужд телефон, за да го дразни, че партито в лятната градина на Coconut bar and dinner e супер яко. Докато псуваше на ум и на глас, пак заспа.
Съседите с чалгата минаха на сръбско и въпросът на Indira Radic беше “Moj zivote dal si ziv?”, после тя възпя един Lopov, след което Dragana Mirkovic призова “Teci mi kroz vene”, а Osman Hadzic отсече “Ti mene ne volis”… Това всичкото обаче Мартин не го чу, само съседите,
който още не си бяха легнали. Той спеше и се опитваше пак да поднесе вода с
лимон на Мадона, само че тя вече беше сменила поръчката и искаше диетична кола.
Мартин се върна с водата до бара, отвори една кола и в отделна купичка сложи
няколко нови парченца лимон. Тръгна към масата на попиконата и ... отново същото писукане.
Часовникът показваше 01:03. Новият sms беше още по
изненадващ от предложението за секс. “4estito na mladata maika! Da sa jivi i zdravi bliznacite!” Мартин щеше да напсува и този подател, но прие, че е
грешка и за да не разочарова човека (жената), все пак върна любезен отговор “Blagodarq!” Не
последва нов sms от телефона с ебати гъзарския
номер 0 - - - 77 88 99.
Мартин заспа трети сън. Спеше му се и някакви тъпи sms-и не можеха да преебат съня му. Спа точно 21 минути.
Съседите бяха минали на фолк балади и явно вече се бяха разделили на двойки,
обмисляйки как обарването и мляскането по време на “блусовете” да продължат по
канапетата и на дивана... В 01:24 Мартин получи още един sms. Този път се издразни тотално, като прочете в просъница
“Milo patence, kak si? Celuvam te po 4ov4icata”. Много мразеше обръщения от рода на “мило”, “коте”,
“пате”! Бесен, прати лаконичният отговор “Molq?” и след 11 секунди получи “Sorry! Gre6ka!” Странното в случая беше, че sms-ът не дойде от непознат номер. На мястото на подателя
пишеше Ivan. Иван беше най-добрият му
приятел от гимназията до днес...
“И Иван се е побъркал, или се ебава с мен”, промърмори си
Мартин и се обърна на другата страна. Изобщо не се сети да спре звука на
телефона или направо да го изключи.
В 04.34 sms прекъсна опитите му да заговори
Мадона и да й разкаже как има няколко демозаписа и колко много би искал да
направи дует с нея... С новият sms някой го информираше “I’m here”. Мартин погледна през рамо към отворения прозорец,
напсува собственика на телефон 0 --- 75 14 39 и върна също толкова
безсмисленото “CU L8er”. Веднага дойде “What is your number?” Мартин пак напсува наглеца, гмурна се в съня си
да търси Мадона и заспа все едно току-що си лягаше.
Мадона беше изненадващо любезна - подари му ключодържател
с нейния лик, записа си gsm-a му и обеща да се обади, като чуе демозаписите. Беше свалила тъмните очила и
цветните й лещи го даряваха с един виолетов поглед, който никога нямаше да
забрави. Накрая дотолкова се размекна, че му даде личния си номер - 0044 1223 8888 888, ама Мартин не можа да
си запише последните две цифри – още едно изписукване извести за нов sms. Този път Панайот го призоваваше “Pravi tova, koeto pravq i az sega”. Съдържанието на sms дотолкова го смути, че се зачуди какво ли може да прави Панайот сега и ако
например лъска бастуна, защо ще иска от Мартин да прави същото?! Бяха се
запознали преди два месеца на технопарти, след като стана ясно, че и двамата са
луди по тунинга и имат любими аудиоуредби в колите си, за които се бяха
изръсили доста…
Идеята за мастурбацията ведната се изпари, защото
последва нов sms от Панайот - “Nazdrave! Pij da se napiem”. “Ох, явно е поркан и си мисли, че всички са като
него – пияни и размазани на някой мазен тезгях в кварталния бар.” Мартин се
опита да заспи за пореден път, но залп от два нови sms-a тушира тези опити. Съобщенията
не бяха от Панайот, както си мислеше, бяха пратени от интернет, имаха служебен
номер 149876 и бяха подписани “don quixote”. “Zel sum vsi4ko neobhodimo, ugovorkata ostava” и “Ako ima ne6to, kaji na popa da ne hodi utre” бяха достойни за разгадаване от човека, който разби шифъра на Леонардо,
но Мартин нямаше нерви да ги дешифрира и не искаше да праща повече sms-и на неясно кого, затова взе телефона, изключи го,
стана, погледна през прозореца пустата улица, изплю се, погледна към съседния
балкон, откъдето Гергана пеeше “Una passion”, притвори прозореца, зави се
през глава, въпреки задушната нощ, и заспа сладко–сладко, защото много му беше
важно кои бяха последните две цифри от gsm-а на Мадона.
---
рaзказът е ключен в сборника с разкази De Puta Madre
