Страхувам се,
че ще дойде ден,
когато няма да помня
името си.
Когато и ти
няма да го помниш.
Когато няма да помня лицето ти
очите ти, сърцебиенето ти.
Страхувам се,
че ще дойде ден,
когато няма да помня пътя си –
няма да знам на коя улица живея,
в коя кооперация,
на кой етаж.
А ти няма да си спомниш
номера на телефона ми.
Страхувам се,
че ще дойде ден,
когато ще посрещнеш утрото
без мен.
И понеже няма да ме помниш -
няма да ти липсвам.
Но най-много се страхувам,
че ще дойде ден,
когато ще отворя очи -
сам-самичък в празното легло,
а ти ще ми помахаш от тавана,
нарисуван с облак.
И аз,
забравил всичко друго на света,
ще помня само любовта ти.
