Любовта ти остана
като празен юмрук,
като вчерашна рана,
като утро напук.
Любовта ти е черна
като мартенска нощ,
като пролет неверна,
скрита в звездния кош.
Любовта ти остана
непризната от теб -
като звън на камбана,
като сричащ поет.
Любовта ти сънува,
тича, пада, крещи.
На любов се преструва.
Но това... не си ти.
Любовта ти се стича
като гневни съзи.
Ти ли беше момичето,
дето ме унищожи?
