Иво Тодоров / Ivo Todorov

събота, 2 юни 2018 г.

Страх ме е

Страхувам се,

че ще дойде ден,

когато няма да помня

името си.

Когато и ти

няма да го помниш.

Когато няма да помня лицето ти

очите ти, сърцебиенето ти.

Страхувам се,

че ще дойде ден,

когато няма да помня пътя си –

няма да знам на коя улица живея,

в коя кооперация,

на кой етаж.

А ти няма да си спомниш

номера на телефона ми.

Страхувам се,

че ще дойде ден,

когато ще посрещнеш утрото

без мен.

И понеже няма да ме помниш -

няма да ти липсвам.

Но най-много се страхувам,

че ще дойде ден,

когато ще отворя очи -

сам-самичък в празното легло,

а ти ще ми помахаш от тавана,

нарисуван с облак.

И аз,

забравил всичко друго на света,

ще помня само любовта ти.

Любовта ти остана

като празен юмрук,

като вчерашна рана,

като утро напук.

Любовта ти е черна

като мартенска нощ,

като пролет неверна,

скрита в звездния кош.

Любовта ти остана

непризната от теб -

като звън на камбана,

като сричащ поет.

Любовта ти сънува,

тича, пада, крещи.

На любов се преструва.

Но това... не си ти.

Любовта ти се стича

като гневни съзи.

Ти ли беше момичето,

дето ме унищожи?

петък, 18 май 2018 г.

Между Горната и Долната земя - 2.0.

"Най-големият ми страх?

Пропадане в ледникова цепнатина.
Зловещ полет към долната земя"...

Боян Петров

Когато един човек

за 13 дни ни направи хора...

Разпънат.

Ненамерен.

Скрит.

Между Горната и Долната земя.

Отдолу -

залези синьо-лилави.

Отгоре –

белезите на славата.

Отдолу -

сняг слънцезащитен.

Отгоре –

никой за нищо не пита.

Отдолу -

ледени следи в косите.

Отгоре -

споменът за бедите ни.

Разпънат.

Ненамерен.

Скрит.

Между Горната и Долната земя.

Отгоре –

Господ си мие ръцете.

Отдолу –
става все по-светло...

- - -

Стих недочетен,
дъх мимолетен...
И душата, цветната,

там заспа нaвеки.

Между Горната и Долната земя.

17 май 2018 г.

София

неделя, 13 май 2018 г.

Любовта ми

Любовта ми –

като клонка люляк,

като шепот, като вик.

Любовта ми –

цвят на дюля,

смисълът в един-единствен миг.

Любовта ми –

дъжд, измил лицето ти,

като утро, като пламък.

Любовта ми –

скрила се в сърцето,

без в това да има драма.

Любовта ми –

син синигер,

кацнал на прозореца в зори.

Любовта ми –

вечна книга,

бледа като ненаписан стих.

Любовта ми -

блеснала в очите ти

като стръкче нежна незабрава.
Любовта ми -

тръгнала да скита...

Само любовта ти ме спасява –

от плявата,

от славата,

от лилава крава,

от короната на жабата,

от изстинала жарава,

от забрава...

Само

тя

ме

спасява.

Не питай за цената на мечтата -
бори се, литвай, падай и умирай!
Носи я винаги напред - в ръката,
възкръсвай, ставай, искай и намирай!

Не я затваряй в себе си, в душата...
Изправен дишай, никога не спирай,
мечтай за радостта, за красотата.
С възторг и трепет, с вяра в чудесата -

тя ражда и мира, и светлината,
с кръвта заплаща любовта и свободата.
Не питай за цената на мечтата.

Людмил Янков,
български алпинист
1963 - 1988

сряда, 9 май 2018 г.

Мечтите на смелите

Нещата в живота не винаги са такива, каквито изглеждат. Или поне не знаем каква емоция стои зад тях. Възможно е всичко. Писателите и сценаристите понякога не могат и да си помислят за сюжетите, които животът създава.

Понякога може да си привидно успял, а да си броиш стотинките за сутрешната баничка. Може да си бил най-добрият в една надпревара, но друг дa заеме 1-то място. Може да вярваш във вечната любов, а тя да те приземи със секс сцена в евтин порно филм... Всичко е възможно. Защото животът е богат и многообразен.

Но има хора с мечти. Тези хора не се страхуват да се борят за мечтите си. Защото понякога борбата е буквална.

Хората с мечти не се отказват заради трудностите. Заради стотинките, заради насправедливо раздадени награди или заради любовта зад ъгъла.

Има хора с мечти, които искат да изкачат върхове. И няма никакво значение какво говори или пише някой там, долу, в ниското, сред прашните треви и бодливи храсти. Защото хората с мечти, тръгнали към върховете, заслужават уважение.

И наистина няма значение тези долу, в храстите, какво мислят за егото на хората с мечти, за амбициите им, за куража им. Няма никакво значение.

Там, горе, бръщолевенето не достига.

Там си общуват (дори без думи) само смелите.

9 май 2018 г.
София

събота, 5 май 2018 г.

На 14 май литературна вечер в Панагюрище

четвъртък, 3 май 2018 г.

О писменехъ / За буквите

Когато си изгризах ноктите,

изгризах буквите.

И вече не мога да прочета

какво ти бях написал
в тетрадката на спомените:

ОБ..Ч.... ТЕ

Eternity

I saw Eternity last night -

In front of the door, alone.

She was lost into the lights.

I was sitting lonely at my home.

She sat in the snow yard

like а homeless guy.

I didn’t sent her kind regards.

I just whispered “Bye-bye”.

I saw Eternity last night...

(I only wanted to see her).

She wasn’t Snow White.

Now or Eternity, would you prefer?