Актьорът Боян Арсов чете моето стихотворение "Целуна ме през маската"

"Остави на мира сърцето ми!"

понеделник, 12 май 2014 г.

Разговор с гарвана














Гарванът ми каза,
че небето
е толкова синьо
заради мен.

Че водите на Темза
са тихи и спокойни,
защото се радват
на завръщането ми.

Гарванът ми каза
колко сиви са били
сините ти очи,
докато ме е нямало.

Гарванът ми каза,
че онзи ден на Covent Garden
ябълките на ябълковия пазар
са изглеждали посърнали.

Гарванът ми каза
как фонтаните
на Trafalgar са били пресъхнали,
камбаната на Big Ben - замлъкнала,
а кулите на Tower са предричали... 
безнадеждност.

Тази сутрин гарванът ми каза,
че ще изпее приветствена песен
за моето поредно завръщане.
И ще побърза да го стори
преди да си тръгна отново от Лондон.


3 май 2014 г. 
Лондон

сряда, 30 април 2014 г.

Гергьовден




















Заблеяло агънце. След него овцете.
А в този момент Бог си миел ръцете –
изпуснал сапуна, водата разлял
и паднал сапунът му в земната кал…

---

Изплетох венец за гергьовското агне,
наточих си ножа, страха си заклах.
Ламята я няма. Ще чакам до пладне.
Ламя да убиеш нали не е грях?
Поведох към кръчмата цялото стадо,
не исках във храма да сторя курбан.
Овцете заблеяха -  май че от радост,
петлите пропяха: „Горкият Йоан!“
Петлите са прави. И аз за утеха
налях си във чашата божия кръв,
разчувствах се нещо, захвърлих си дрехата
и срязах на утрото пъпната връв.
Изля се над мене небето тогава,
роди младенец със небесни очи.
Пових го в усмивка, предрекох му слава,
за негово здраве после отпих.
Занесох детето на входа на храма,
закичих го с люляк и ябълков цвят.
Ламята е негова бъдеща драма…
И кръстих го Георги – на моя брат.



четвъртък, 17 април 2014 г.


събота, 29 март 2014 г.

Там, под цъфналите вишни















Вишневият цвят живее само седмица.

Видях го как напъпи,
как неясните бели петна
се превърнаха в цвят,
как вишната показа на света
разцъфналите пъпки
и как демонстративно лекото
пролетно ухание на нов живот
напомпа въздуха около дървото
с хиляди очаквания за плод.
Вишната беше красива и горда –
като родилка, 
облечена в булчинска рокля.

Но седмица по-късно
вишната невидимо смени вида си -
като осъден на разстрел,
облечен в бяла риза,
който знае, че само след малко
ризата няма да бъде никога повече
чисто бяла.

Бялото увехна.
Окапа.
Стопи се в едва наболата трева.
Вишната остана гола -
като изнасилена девственица
преди деня на венчавката.

Вишневият цвят живее само седмица.
Аз вехна по него,
сънувам го,
търся го.

Няма ли кой да ми нарисува в хола
цяла градина
с цъфнали
белоцветни вишни?


понеделник, 17 март 2014 г.

Requiem For A Lost Hope











Пеят някакви хвъркати...
Кой и как ли ме изпрати
във гората непрогледна,
дето няма лъч надежда?

Там ме чака вълк наточен
покрай плачещо поточе.
Чакаха ме две-три мечки
на потайните пътечки.

А луната милозлива -
като руса самодива
всеотдайно се излива
върху росната коприва.

Бях на вълците обречен -
изтърбушен и невечен.
Жертвата им днешна бях. 
Но защо не ме е страх?

Как можа така, лукави?!
Беззащитен ме остави
[без ревер и без ръкави] -  
гол в окъсаната дреха
ато спомен и утеха]...
Но и нея ми отнеха.

неделя, 16 февруари 2014 г.

Chapter III - Because The Night















Нощта ражда
от далака
на мрака
страха,
че съм сам.

Не искам
да чакам,
искам
да бъда обичан
и да обичам.

Черните сенки
развалят декорацията
на тапетите
в спалнята.
Сенки
от спомени
или улични лампи?

Едната сянка
я бях обичал,
струва ми се.
Другата прилича
на сянката,
дето срещнах
в супермаркета
оня ден.

Нощта ли ме прави
сантиментален
или съм си лигльо?
Хайде, стига съм чакал!
Време е вече
да стана
господаря на нощта.
И да подредя любовта си
на нощното шкафче -
до кутийката с презервативи
и книгата,
в която е твоята снимка.

Защото нощта
ми напомня,
че те обичам
всеки път,
щом стане
00:00 часа.

Преди да заспя,
поглеждам снимката ти.
Когато заспя,
снимката сигурно хуква нанякъде...
А сутринта
е все така там –
между 23-та и 24-та страница
на книгата,
която написах за теб.

Защото нощта
беше времето,
когато снимката беше
твоето тяло
в леглото ми.

неделя, 9 февруари 2014 г.

Там














За път се стягаш. Накъде ли?
Вали дъждът, не спира.
Навярно слънцето обича
да бъде в плач всемира.

Отиваш може би в страната,
където смях царува.
Не слагай в куфара си грижи,
надежда не купувай.

За всеки там е забранено
да стене в скръб безславна.
Желая с тебе да отида,
че бил съм там отдавна.

Прекарвах времето щастливо,
забравих що е болка.
Но доста скъпо ми излезе,
недей ме пита – колко.

Добре поне, че ми остана
един копнеж за спомен.
И взех го с мене за утеха –
че чувствах се бездомен.

И помня нощем, че сънувах
море, с небето слято...
Не взимай зимния пуловер,
че Там е вечно лято.

Задушница


В памет на майка ми














Тя е вече там,
където няма нощи.
Дните там минават
в ходене на гости.
Там не вият бури,
не горчи кафето,
даже смърт там няма.
Вярвате ли в третото?
Всъщност аз не зная
точно как е там –
никой не разказва
спомени оттам.
Никой не се връща.
И какво тогава?
Тя е вече там...
Днес друг ли заминава?

четвъртък, 9 януари 2014 г.

Безимен













re-edit 


Казваш ми „мило“,
но това няма значение.
Казваш „любими“ –
по задължение.
Казваш ми “скъпи”,
но нищо не струвам.
И знам колко пъти
сме се престрували.
Уморих се да бъда “онзи”,
уморих се от празнодумие.
Словесните пози
са... за “разумните”...
Не ми звъни.
Не ми пиши.
Не споменавай името ми.

Аз съм безимен за тебе. 

неделя, 5 януари 2014 г.

The Other Side














Бил ли си от другата страна?
Усещал ли си самотата
на разделителната линия?
Виждал ли си несъществуването ти
в хорските очи?

Бил ли си от другата страна?
Липсвал ли си на любим човек
преди изгрев слънце?
Намирал ли си се пред заключена врата,
през която само ти не можеш да минеш?

Бил ли си от другата страна?
От другата страна на пътя –
в запустялата кръчма отсреща.
От другата страна на завесата,
която пада още преди последните аплаузи.
От другата страна на стената,
опазила тайната на двама влюбени.

Бил ли си от другата страна?
Прекрачвал си някога самоуверено
през прага на мрака?
Боляло ли те е ожулено коляното,
падайки във бездната на отчуждението?

Бил ли си от другата страна?
От другата страна на светлината –
замижал с очите срещу слънцето.
От другата страна на пощенската марка, 
където е мокро и лепкаво…
От другата страна на ключалката,
която допуска само един ключ. 

Вървял ли си някога редом
до самия себе си,
виждайки себе си?
Аз съм вървял. 

Новата песен на Бойко и Деян Неделчеви по мой текст - "Безпокой"

Ти винаги ще си в ❤️-то ми, мила моя...

"Ти си синьото в очите ми"

двама: True Love

"Father", една съвременна приказка

I Lost My Heart in London

My name is Ivo

A Dog's Heart - movie trailer

Официалният трейлър на романа OMG