Разговор с Тара

(нережисиран диалог с моето куче,
с което разговарям всеки ден)


Ти не можеш да ми кажеш, ако нещо те боли.
Аз не мога да ти кажа, ако нещо ме боли.
Ти не можеш да ми направиш салата,
аз не мога да ти дам свободата на улицата.
Ти не можеш да ми отговориш,
aз се опитвам да отговарям на погледа ти.
Ти не можеш да избършеш сълзите ми,
но винаги разбираш, когато плача.

Близваш ръката ми - и вече знам всичко,
което искаш да ми кажеш.

Лице

Пътувах по булевард "Витоша".
Беше пролетен, късен следобед.
В таксито бичеше турбофолк.
Някъде по пътя си бях изгубил лицето.

КОНЦЕПЦИЯ

за утвърждаване на водещите обществени и медийни позиции

на Българското национално радио през второто десетилетие на XXI век –

 в съответствие с новите  технологии и възможностите на интернет

I. Свободата на словото. Развитие на БНР като обществена медия

Радиото няма да умре! Поне през следващите три години. Защо – ще стане дума само след малко.

Преди всичко искам да подчертая, че за да има радио, трябва да има свобода на словото. Това е една от най-значимите ценности на демократичните общества. Свободата на словото гарантира на БНР възможността да се развива като обществена медия. Журналистите в БНР могат да изразяват мнението си открито, без цензура или автоцензура. А в ситуации на кризи особено важно е поведението на медиите.

Един от основните белези на посттоталитарните общества е остатъчният страх от угодата в полза на едноличната власт, който постепенно се трансформира в страх и желание за угода на новите власти. Автоцензурата, носител на която са по-старите поколения, и опитите за внушаването й на по-младите, е явление много по-страшно от самия страх. Авторегулаторният механизъм прави журналистиката безволева. А свободните медии са съвременните народни будители. И Българското национално радио доказа това през последните 23 години.

Работя като журналист от 1990 г. Това беше детската ми мечта. Хубаво е, когато мечтите се сбъдват. Радвам се, че откакто работя в БНР, вече 6-та година, като нещатен автор, първо водещ на петъчния „Добър ден” по програма „Христо Ботев” (за външна политика), а след това водещ на „Нашият ден” – новия сутрешен блок, нито веднъж НЕ СЪМ СЕ ПОЧУВСТВАЛ НЕСВОБОДЕН в ефир. Тази свобода на духа и на речта бих искал да остане и през следващите години като основополагащ стимул за развитието на журналистиката в БНР.  Свобода, която аз самият - като личност и като журналист, съм се научил да отстоявам и да уважавам.

Както е записано в Препоръка CM/Rec (2012) 1, одобрена и приета от Комитета на министрите на 15.02.2012 г. на 1134-то събрание на представителите, свободата на словото и правото да се търси и получава информация са едни от основните принципи за функционирането на истинската демокрация. В Декларацията на Комитета на министрите за управлението на обществените медии, приета в същия ден, се посочва, че медиите са най-важното средство за свободата на изразяване в обществената сфера, което позволява на хората да упражняват правото си на търсене и получаване на информация.

Но тази свобода не ни е дадена изначално и завинаги. И като журналисти я защитаваме всеки ден. В частните медии водещи са корпоративните интереси. И за щастие, на фона на негативните класации за свободата на словото в България, никой няма съмнения в свободомислието на служителите в БНР. 

Радиото е медия, която има голяма социална роля. Особено в по-малките населени места, и то в слабите в икономическо отношение райони, то може да помогне на хората да формират общности, в които заедно да решават конкретни проблеми, да ги ориентира и информира за пазара на труда и др.

Успехът на БНР през последните няколко години като рейтинг сред аудиторията постепенно върна доверието в обществените медии в България. Слушателите се чувстват част от програмите - чрез директните телефони, чрез навлизането на програмите в социалните мрежи и благодарение на бързата и добра репортерска реакция на слушателски сигнали. Връщането на общественото доверие – и то в директна, неравностойна конкуренция с комерсиалните радиостанции, е знак, че радиоаудиторията оценява усилията на екипите на отделните програми в БНР. И моето намерение е тази политика на откритост и свободен достъп на слушателите до ефира да продължи, вкл. чрез нови форми за комуникация, като „слушателски репортажи” напр. Това би дало нови възможности за обратна връзка с аудиторията.

Според мен БНР не бива да се страхува „да се комерсиализира”. Повече за това – в следващите раздели.

II. Организация и управление на БНР

В досегашната работа и функциониране на БНР като ръководство и  мениджмънт има изградени традиции и добро диференциране на задълженията и отговорностите на Генералния директор, Управителния съвет, Програмния директор, Изпълнителния директор, на директорите на отделните програми и на Съвета на директорите - като структура и организация. Затова смятам, че резки промени не биха били от полза.

За да може БНР  да функционира като пълноценна медия, много е важно доброто сътрудничество между отделните звена на управление при зачитане на принципа на екипност и единодействие в работата на Управителния съвет, Програмния съвет и Съвета на директорите. С оглед на необходимата оптимизация и преструктуриране, важно е да се засили ролята на експертните и обществено-консултативните съвети – Обществения съвет на БНР, Съвета за технологично развитие и цифровизация, както и да се развие идеята на предишния управленски екип за някаква форма на консултативен орган, в който да бъдат включени слушатели на БНР.

Бих дал повече свобода при прилагането на продуцентския принцип в управлението на отделните програми. Необходимо е оптимизиране в управлението на РРС-тата, радио София и радио България. Динамизиране в дейността на Рекламно-издателската къща на БНР. Доразвиване на заложените досега промени в мениджмънта на дирекция „Музикална продукция и състави”.

Радиото е много динамична и тежка за управление медия - 11 радиостанции, 6 музикални формации, концерти, партньорства,  денонощен режим на работа. Имам 21 години опит в радио и знам колко важна е адекватната политика на управление на една електронна медия.

III. Програмно развитие на Българското национално радио     

Радиото няма да умре!  Да, няма. Защото въпреки яростната конкуренция на интернет, то остава „жива” и оперативна медия. Не малка част от аудиторията на БНР са по-възрастните хора, които нямат достъп и умения за работа с интернет. Те са верни слушатели. Но това не означава, че трябва да бъдат приемани за даденост. От друга страна трябва да се работи за спечелване на по-младите българи, особено таргета 20+.  Дигитализацията не е основното предизвикателство пред БНР като обществена медия. По-голямото предизвикателство са качествените и интересни програми, които може да бъдат предложени на радиопазара от БНР.

През последните няколко мандата от управлението на генералните директори на БНР беше сложено началото на съвременна и динамична програмна линия на „Хоризонт” и „Христо Ботев”,  а интернет радио Бинар много бързо успя да намери добър пазар сред потенциалната аудитория в нета. Наскоро Радио Шумен отбеляза 40-тия си юбилей, а през месец май  се навършва 1 г. от старта на най-новата, 8-ма регионална радиостанция - в Бургас. Това е третата такава станция, която БНР пусна през последните години (Радио София, 2007 г. и Радио Видин, 2009 г.) и втората в много важен крайграничен район.

В „Хоризонт” има добре утвърдени програмни линии – сутрин, обед, вечер и нощна. В „Христо Ботев” от пролетта на 2001 г. се работи в тази посока. Сутрешният блок „Нашият ден”, който обедини старите „Утро” и „Добър ден” в голяма, 4-часова програма, е приет изключително добре от слушателите, същото е и в следобедната линия. Досегашното ползотворно сътрудничество на БНР с регионалните радиостанции осигури и нощната линия по Ботев, но според мен е необходимо да бъдат продуцирани нови вечерно-нощни и уикенд програми. За  това – след малко.

Както вече споменах, БНР като единна медия не бива да се страхува „да се комерсиализира”. Преди да стана водещ в БНР, съм работил в 4 частни радиостанции с различни профили.  И мисля, че моят опит, натрупан там, може да бъде от полза в управлението на БНР и при структуриране на динамична и модерна програма. Бих заложил промени в съботно-неделните програми. Медийният телевизионен уикенд в момента е пренаситен от политически токшоу програми и няма грам fun & entertainment. А радиото е прекият конкурент на телевизията. БНР би могло да предложи нови, забавни, с добро настроение и направени с вкус уикенд програми. И да се разработят нови модули с водещи по двойки – жена и мъж, което би разнообразило, и в добрия смисъл -  комерсиализирало звученето. Мисля, че пренасищането на медиите с политици води до оттегляне на аудиторията. Същото важи за сутрешните радио и ТВ блокове. Което не създава настроение за „добро утро”. Не е отстъпление и не е ретро, сутрешните блокове по БНР да бъдат с по-малко политика. С приятно присъствие на водещите, създавайки позитивна нагласа за новия ден, с усмивка. С повече социални, човешки теми, истории от 1-во лице. Което, разбира се, не отменя опцията за актуална реакция при събитие или новина в развитие.

"Старите”, добре познати гости са проблем на всички медии. Едни и същи, всеки ден, навсякъде.  Бих работил за това да се представят „нови” гласове, нови гости и събеседници. Аудиторията ще оцени усилието да намериш „неизконсумиран”  гост.

Бих работил и за по-силно и въздействащо присъствие в програмите на радиотеатъра, вкл. намиране на форми за комерсиалното му тиражиране – CD, DVD, мултимедийни проекти, излизане от чисто звуковия образ на радиото.  Важно е присъствието в програмите на специализирани предавания за хората с увреждания, за младите, за децата - с адекватна обратна връзка и добър маркетинг.

Радио Бинар бележи бързи резултати, като привлича интернет потребителите с разнообразна, динамична и гъвкава програма, благодарение и на своя сайт. Бъдещето е в такива крос-медия проекти. .

Предстои не малко работа по развитието и модернизирането на регионалните радиостанции, уеднаквяването на стандартите за работещите в тях. Важно е уеднаквяването в цялостното звучене на БНР – от София и от регионите – като говор, като обозначителни сигнали и цялостен звуков фон. Трябва да се  оптимизира кореспондентската мрежа в страната. И да се подновят кореспондентските пунктове в Европа. 

Благодарение на работата ми в БНР пред последните 5-6 години съм пряк  свидетел на това как в радиото се създава постепенно нов, корпоративен дух. Той заменя старото, негласно съперничество  между различните гилдии, между журналисти и музикални редактори напр, както и между „Хоризонт" и „Христо Ботев". Днес противостоенето го няма, журналисти от „Хоризонт” слушат предавания на „Хр. Ботев” и обратното. Доказателство за успешното позициониране на програмите на БНР е фактът, че те са с добри показатели в рейтингите. Анализ на слушателската активност обаче показва и за двете програми, че има значим отлив на аудитория през летните месеци през последните няколко години. А лятото е време за музика. Радиото предлага музика априори.

Това е много важна тема. Програмите не бива да се превръщат в тотален говор. Радиото създава приятно настроение, особено чрез музиката. Не са излишни стандартите  музика/говор -  60/40. 

IV. БНР като най-големия продуцент на култура

През последните години БНР се превърна в един от най-големите  медийни партньори на културни събития и най-големия продуцент на българска култура, основно музика и драматургия. Залите с концертите на музикалните състави на БНР са винаги пълни. И тази добра практика трябва да продължи. В дирекция „Музикална продукция и състави“ съществуват следните творчески единици: a) Симфоничен оркестър на БНР;  b) Оркестър за народна музика на БНР; c) Смесен хор на БНР; d) Детски радиохор; e) Вокална група „Радиодеца”. Една от важните задачи, които предстоят, е тяхното запазване като формации и осигуряване на финансиране за творческото им развитие.

Трябва да се подобри дистрибуцията на продуктите, които издава БНР: аудио CD, книги и др. Не се използва добре новият рекламно-информационен център, на входа на радиото. Може да се намерят и нови форми за крос-медия и да се продуцират такива продукти, напр. радиотеатър на DVD, аudio book,  video book и др. 

V. Българското национално радио и интернет пространството                      

В БНР продължава процесът по дигитализация на архивите. Изгражда се електронна музикална картотека, започна преоборудване и на „Златния фонд", но с дигитализацията на архивите има изоставане.

Второто десетилетие на XXI век е време на големи технологични новости. Факт са първите прототипи на Google Glass, дигитални очила с много опции. Постоянно се появяват нови модели смартфони и таблети, на които цялата информация е достъпна с няколко кликвания.  Това изисква адекватно поведение и приспособяване от страна на радиото.

Сайтът на БНР успешно работи като медия в медията. На него подробно са отразени програмите на „Хоризонт” и „Хр. Ботев”, вкл. някои от тях със звукови файлове, които се плейват лесно. Банер препраща към портала на интернет радио Бинар, който също е богат на текстова и аудио информация,  вкл. извънефирна продукция. Би ми се искало сайтът  www.bnr.bg да се развие в посока предоставяне на потребителите на повече аудио информация, а не само текст. На сайта да бъдат налични и лесно достъпни всички основни програми - като аудио архив.

Чрез своята Рекламно-издателска къща, за която по-подробно ще стане дума в следващия раздел, БНР вече продава свои записи в интернет през най-големите е-платформи като iTunes, Amazon и др. Разработените  програми дават възможност за download на цял албум, download на отделен трак или стрийминг на отделен трак, като записите са с високо художествено качество и с широк жанров и репертоарен диапазон – студийни и live изпълнения. Това е една ценна възможност за популяризиране и разпространение на българската музика.

Същото може да се направи и с ценните аудио записи, които БНР съхранява в богатата си фонотека и в Златния фонд. Гласовете на известни българи, които вече не са между живите, звучат в програмите на БНР само по повод на техни годишнини. А няма нищо по-въздействащо от гласа на един човек. Иска ми се да се разработи възможност за качването на записи от фонда -  на сайта на БНР, като поради своята ценност и ексклузивитет, биха могли да не са със свободен достъп, а с някакъв вид такса, подобно на свалянето на музика чрез големите световни е-платформи. Така те биха могли да бъдат достъпни и за българските учители напр. и полезни в обучението по литература или музика. Едно е да четеш определен автор, друго е да чуеш гласа му. Едно е да слушаш рапсодия „Вардар”, друго е да чуеш Панчо Владигеров...

Доколкото знам, няма разработена мобилна версия на сайта на БНР – www.mbnr.bg. Тя би дала на потребителите на смартфони и таблети по-бърз начин за достъп до сайта. Може да се разработят определени app-ове (приложения). Някои ТВ канали вече предлагат безплатни такива през Play Store на Google.

VI. Технологично развитие на БНР                                                                              

Развитието на БНР в областта на техниката и технологиите е от изключителна важност за престижа на медията в динамичната интерактивна среда. Няколко са неотложни задачи, свързани с техниката и технологиите за развитието на БНР, вкл. техниката, свързана със обработката, записа и пресъздаването на звуковата среда.

Още през 2008 г. БНР започна излъчвания по технологиите DVB-Т и DRM, така че вече има изпреварващ опит. Цифровизацията на студийната база е от голяма степен на важност. Преоборудването на продукционните студийни комплекси в София е в начален етап. Прехвърлянето на програма „Хоризонт”, програма „Христо Ботев” и радио София в шестте нови студийни комплекси с използване в пълна степен на най-модерните съвременни радиотехнологии е факт. Реконструкцията е единствена по мащаба си от 1973 г. насам. От 11 април интернет радио „Бинар“ вече излъчва от напълно обновения нов студиен комплекс, който е съобразен с изискванията на радиотеливизионната интернет медия. Дигитализирането на останалите студия и кабини ще подобри значително условията за качеството и увеличаване на обема на музикалната и драматична продукция, изработвана в БНР.  Необходимо е преоборудването и обновяването на ефирните студия в регионалните радиостанции.

За да бъде цифровизиран цялостно технологичния процес, което ще подобри значително работата в медията, е необходимо разработването и реализацията на технологичен модел за преминаване изцяло на цифров пренос на сигналите между студийните обекти, регионалните радиостанции и Централна апаратна на БНР. Трябва да се разработи план за цифровизацията на изключително ценния архив с музикални и литературно-драматични записи, с който разполага фонотеката и „Златния фонд“ на БНР. В момента има над 150 000 магнетофонни ленти, които съхраняват информацията, но те непрекъснато губят своите технически параметри и качествени показатели. За да може най-старата медия в България да съхрани тази безценна база данни е необходимо осигуряването на технологична възможност и финансови средства. Тези записи носят историческата памет, която трябва да бъде съхранена и предадена на следващите поколения.

Проблемът за оптимизиране на мрежите от предаватели, излъчващи както националните програми, така също и програмите на регионалните радиостанции е актуален и в момента. В изминалите години УКВ-мрежата, която беше развита, вече гарантира над 90 % покритие на население и територия. Като част от антикризисните мерки и стимулиране на прехода към новите технологии БНР спря част от излъчванията на средни вълни. Успешната ни изпреварваща политика в развитието на УКВ-мрежата позволява покритието на тези райони да се прехвърли с по-добро качество в УКВ-режим. Според европейските експерти УКВ-излъчванията ще запазят актуалността си до 2020 г. За съжаление, все още има територии от България, където трудно се приемат програмите на БНР. За подобряване на покритието на пограничните райони с регионална програма е необходимо изграждането на нова регионална радиостанции в Кърджали. Заедно със създаването на такава в Плевен, ще се затвори един цикъл, започнат при предишния мандат.

Все още не е разрешен и проблемът със закупуването на нов подвижен звукозаписващ студиен комплекс, тъй като използваният сега е на повече от 30 години. Подобряването на технологичните модели и цифровизацията на техническото оборудване, необходими за извънстудийните радиопредавания на БНР ще повиши значително сигурността и качеството на тази продукция, като не бива да се забравя и техниката за външно озвучаване.

Цифровизацията на технологичното оборудване изисква прецизност и точност. Управлението на новите технологии и цифровата техника трябва да бъдат поддържани и усъвършенствани от качествени специалисти. Това налага създаването на система за подготовка на технически кадри, запознати във всеки момент с най-актуалното в областта, които професионално се справят с работата в новите условия. Осигуряването на технологични и технически възможности за увеличаване на обема и разнообразието на програмните продукти, излъчвани по интернет, ще разшири възможностите на БНР като интерактивна медия.

БНР започва кампания за популяризиране на цифровите технологии. В съответствие с изискванията на Декларацията от 27.08.2006 г. и Препоръка Rec/2007 от 31.01. 2007 г. на Комитета на министрите на Съвета на Европа и останалите европейски медийни директиви, БНР ще търси разнообразяване и разширяване на цифровите платформи в съответствие с националния план за цифровизация, като ще предложи и свое виждане и Стратегия за цифрово развитие на радиоизлъчванията.

VII. Финансиране на БНР, форми и механизми за контрол                  

Живеем във времена на криза – финансова,  институционална, личностна.  В приетия държавен бюджет за 2013-та непроменена остава определената за БНР сума - 42 млн. лв., което гарантира финансова стабилност на медията за 2012 г. Последните няколко години радиото изпълнява плана за собствените приходи, въпреки кризата и според изискванията на бюджета.

Както е записано в Закона за радиото и телевизията,  Управителният съвет на БНР в рамките на бюджета си утвърждава бюджет на регионалните радиостанции и другите структурни звена. В приходите на бюджета на БНР постъпват: 1. финансиране от фонд "Радио и телевизия"; 2. субсидия от държавния бюджет; 3. собствени приходи от реклама и спонсорство; 4. постъпления от допълнителни дейности, свързани с радио дейност; 5. дарения и завещания; 6. лихви и други приходи, свързани с радио дейност

В България има по принцип ниска разпознаваемост на медиите, но БНТ и БНР имат уникално наследство и е важно да не го изгубят, работейки в условия на криза и ограничени разходи.

Ето накратко някои идеи в посока финансиране на обществената медия БНР: 

А) Национално ниво.

1.Обществена мисия в условията на криза

а) финансова стабилност и гарантиране на държавно финансиране (не по-ниски бюджети от предходната година, което е факт за бюджета на БНР);                                                

б) цифровизация и мисия на радиото - силно онлайн присъствие (комерсиално - всичко, или нишово - новини, публицистика и обществено значими неща);           

в) включване на 20+ аудиторията (много е важно!) предлагане на уникално съдържание (доколкото е възможно в условията на ограничен бюджет);

г) отчетност пред институциите - особено на фона на атаките на частните медии и ниските бюджети; 

д) отчетност пред обществото за изпълнение на мисията.

Б) Наднационално ниво.

1. Продължаващо сътрудничеството с Асоциацията на европейските обществени радиостанции; 

 2. Отстояване на правото на обществено финансиране на европейско равнище.

 3. Търсене на възможности за финансиране по еврофондовете и европейски програми.

Чрез концентрация в управлението може да се търси по-ефективен контрол и съкращаване на разходи. Чрез внедряването на нови технологии ще се оптимизира организацията на работа.

VIII. Епилог

Според някои западни медийни експерти, в яростната битка с интернет  радиото може да изчезне като медия. Но след всичко казано до тук, аз съм убеден, че радиото няма да умре!

                 

21 грама

Не ми остана и грам време

да свърша всичките 1200 неща.

Не ми остана и грам сила

да се преборя с всичките

несправедливости по света.

Не ми остана и грам търпение

да се постилам като персийски килим

върху калните локви на другите.

Не ми остана и грам сърцебиене –

сърцето ми отдавна е разпарчетосано 

и разграбено.

Не ми остана и грам душа

да си внушавам, че все още

            аритмично дишам.

Ако ме претеглите на кантар,

сигурно няма да тежа и 21 грама. 

Безпокой

Ти ми влезе в безпокоя,

преобърна ми нощта.

Грабна ми луната, моята.

И ми обеща зора.

После бавно се затича

срещу мрака на деня.

Аз не знаех - да обичам ли

или просто да мълча.

Там, във края на леглото

още дреме силует.

Празно е сърцето, клетото,

то не може да брои до пет.

Пет неказани целувки,

пет прегръдки в полусън,

пет намачкани завивки,

в пет без пет те чакам вън.

Ти ми влезе в безпокоя 

и разби нощта във ден.

Аз се гмурнах във покоя ми

и задрямах там смутен.   

sms-ът, който пре*ба нощта

Горещата лятна нощ беше започнала само преди три часа. От съседния апартамент се чуваше твърде силно  убедителното “Не сме безгрешни, но сме истински” на Глория и Азис, от тавана отсреща Мадона питаше “Are you ready to jump?”, последният трамвай изтрополи по новите релси и откара към гара Искър последните 8 пътника, на близкия ъгъл таксиметров шофьор, безразличен към света зад вратата на колата му, пиеше петото си за днес кафе и пушеше втора кутия цигари, забързана млада жена поиска да се качи в таксито, но само като видя безличното изражение на шофьора, се отказа и продължи пеша. Луната осветяваше нощта достатъчно силно и младежите, които слушаха Мадона, можеха без проблем да си намерят презервативите, докато се целуваха и прегръщаха с едната ръка, а с другата търсеха леглото. Другите младежи - феновете на бясната  чалга, се бяха заредили с толкова много пиене, че можеха да купонясват с песните на Емилия, Гергана, Камелия, Анелия, Преслава, ДесиСлава, Райна и гаджето й Константин чак до зори, а даже щеше да им остане и за закуска от водката и колата 2 литра... 

Понеже денят му беше отвратителен и понеже жегата го уморяваше, когато по 9 часа бачкаше на крак като барман редовна смяна в едно кафене в центъра, тази вечер Мартин реши да си легне, вместо да обикаля по летните заведения и дискотеки и вместо да се опитва да забие нещо дългокрако и русо. Легна си без илюзии за спокоен сън – на фона на музикалния мегамикс, който му предлагаха съседите.

Работата в бара го беше научила да игнорира шума, да се изолира от неприятната глъчка, да не чува музиката, която на него просто не му харесваше... Затова не след дълго заспа и изобщо не му дремеше за любовните мъки на Райна и еротичните предизвикателства на Кемелия – дори тя да беше загърната само в... националното знаме. Спеше и сънуваше как в бара влиза самата Мадона и как без да сваля тъмните очила, си поръчва минерална вода с резен лимон... В съня му Мадона имаше циците на ДесиСлава, но това изобщо нямаше значение. Важна беше тръпката. В сънищата ни се случва какво ли не...

Тъкмо поднасяше на Мадона водата, и сънят му свърши, разбит от пронизителното изписукване на sms. Мартин си каза, че трябва да смени рингтона за sms, но веднага забрави за това.  Беше 00:34. Sms-ът го питаше: “Sex sega?” Номерът, от който идваше съобщението, беше непознат, но завършваше на съдбовното 007. Мартин напсува подателя, реши, че някой приятел си прави шега и праща  sms-и от чужд телефон, за да го дразни, че партито в лятната градина на Coconut bar and dinner e супер яко. Докато псуваше на ум и на глас, пак заспа.

Съседите с чалгата минаха на сръбско и въпросът на Indira Radic беше “Moj zivote dal si ziv?”, после тя възпя един Lopov,  след което Dragana Mirkovic призова “Teci mi kroz vene”, а Osman Hadzic отсече “Ti mene ne volis”… Това всичкото обаче Мартин не го чу, само съседите, който още не си бяха легнали. Той спеше и се опитваше пак да поднесе вода с лимон на Мадона, само че тя вече беше сменила поръчката и искаше диетична кола. Мартин се върна с водата до бара, отвори една кола и в отделна купичка сложи няколко нови парченца лимон. Тръгна към масата на  попиконата и ... отново същото писукане. Часовникът показваше 01:03. Новият sms беше още по изненадващ от предложението за секс. “4estito na mladata maika! Da sa jivi i zdravi bliznacite!” Мартин щеше да напсува и този подател, но прие, че е грешка и за да не разочарова човека (жената), все пак върна любезен отговор “Blagodarq!”  Не последва нов sms от телефона с ебати гъзарския номер 0 - - - 77 88 99.

Мартин заспа трети сън. Спеше му се и някакви тъпи sms-и не можеха да преебат съня му. Спа точно 21 минути. Съседите бяха минали на фолк балади и явно вече се бяха разделили на двойки, обмисляйки как обарването и мляскането по време на “блусовете” да продължат по канапетата и на дивана... В 01:24 Мартин получи още един sms. Този път се издразни тотално, като прочете в просъница “Milo patence, kak si? Celuvam te po 4ov4icata”. Много мразеше обръщения от рода на “мило”, “коте”, “пате”! Бесен, прати лаконичният отговор “Molq?” и след 11 секунди получи “Sorry! Gre6ka!” Странното в случая беше, че sms-ът не дойде от непознат номер. На мястото на подателя пишеше Ivan. Иван беше най-добрият му приятел от гимназията до днес...

“И Иван се е побъркал, или се ебава с мен”, промърмори си Мартин и се обърна на другата страна. Изобщо не се сети да спре звука на телефона или направо да го изключи.

В 04.34 sms прекъсна опитите му да заговори Мадона и да й разкаже как има няколко демозаписа и колко много би искал да направи дует с нея... С новият sms някой го информираше “I’m here”. Мартин погледна през рамо към отворения прозорец, напсува собственика на телефон 0 --- 75 14 39 и върна също толкова безсмисленото “CU L8er”. Веднага дойде “What is your number?” Мартин пак напсува наглеца, гмурна се в съня си да търси Мадона и заспа все едно току-що си лягаше.

Мадона беше изненадващо любезна - подари му ключодържател с нейния лик, записа си gsm-a му и обеща да се обади, като чуе демозаписите. Беше свалила тъмните очила и цветните й лещи го даряваха с един виолетов поглед, който никога нямаше да забрави. Накрая дотолкова се размекна, че му даде личния си номер  - 0044 1223 8888 888, ама Мартин не можа да си запише последните две цифри – още едно изписукване извести за нов sms. Този път Панайот го призоваваше “Pravi tova, koeto pravq i az sega”. Съдържанието на sms дотолкова го смути, че се зачуди какво ли може да прави Панайот сега и ако например лъска бастуна, защо ще иска от Мартин да прави същото?! Бяха се запознали преди два месеца на технопарти, след като стана ясно, че и двамата са луди по тунинга и имат любими аудиоуредби в колите си, за които се бяха изръсили доста…

Идеята за мастурбацията ведната се изпари, защото последва нов sms от Панайот -  “Nazdrave! Pij da se napiem”. “Ох, явно е поркан и си мисли, че всички са като него – пияни и размазани на някой мазен тезгях в кварталния бар.” Мартин се опита да заспи за пореден път, но залп от два нови sms-a тушира тези опити. Съобщенията не бяха от Панайот, както си мислеше, бяха пратени от интернет, имаха служебен номер 149876 и бяха подписани “don quixote”. “Zel sum vsi4ko neobhodimo, ugovorkata ostava” и “Ako ima ne6to, kaji na popa da ne hodi utre” бяха достойни за разгадаване от човека, който разби шифъра на Леонардо, но Мартин нямаше нерви да ги дешифрира и не искаше да праща повече sms-и на неясно кого, затова взе телефона, изключи го, стана, погледна през прозореца пустата улица, изплю се, погледна към съседния балкон, откъдето Гергана пеeше “Una passion”, притвори прозореца, зави се през глава, въпреки задушната нощ, и заспа сладко–сладко, защото много му беше важно кои бяха последните две цифри от gsm-а на Мадона.

---
рaзказът е ключен в сборника с разкази De Puta Madre 

п[р]олет

Пролетта ме спаси от сивите утрини.

Каза ми, че е тук. И  аз й повярвах.

Само че облаци с рошави мутри

мислеха първия слънчев лъч за... виагра.

Пролетта ме ориса със знак по небето, 

взе ми сърцето – да го погали.

Само че нито аз, нито сърцето ми

имаме практика да сме продажници. 

Пролетта ме обрича на вдъхновение,

дава ми глътка от жива вода.

Колко наивно е въображението -

вижда във голия бряст - пролетта.

Пролетта ме беляза с червени лалета,

с дъх на уханна, новородена трева.

Вкъщи, във хола, насред паркета

се настани завчера… пролетта.  

Пролетта ми донесе малък подарък –

вишнево клонче с 12 листа.

Някъде много на юг, на една пуста гара,

седнала, чака ме... любовта.

Жената, която гасеше свещите

художик:
Boris Wolf

Храмът беше изпълнен с хора. Отвън продаваха грубо накъсани върбови клонки и пролетни цветя, дечурлига пригласяха с оферти за още върбови клонки, отрязани кой знае къде, а вътре свещеници раздаваха осветени върбови клонки и щедро ръсеха със светена вода миряните.

Цветница е истински празник и то не само за хората, които имат имен ден, но за всички, защото наистина усещаш, че пролетта е вече тук, че мъката и студът на зимата (ако го е имало) си е отишъл, че утре започва Страстната седмица и след Велики понеделник, Велики вторник, Велика сряда и Велики четвъртък ще дойде Разпети петък и после – Възкресение Христово. За вярващите тези празници имаха много дълбок смисъл, за някои бяха просто повод жената да направи вкъщи голяма купа със зелена салата и да напържи цяла тенджера с кюфтета.

За кюфтета си мислеше и жената, която помагаше в църквата. Просто защото от близката кооперация вече ухаеше на пържено. Жената беше на 79 години и това отвсякъде й личеше, бръчките й наподобяваха пустинен пейзаж, макар самата тя никога да не беше излизала от града даже за да отиде до съседния град, сивите коси бяха сухи и стърчаха тук-там изпод забрадката, а ръцете знаеха много за целия й живот, който тя започна сама, изоставена от родителите си, и скоро щеше де завърши пак сама – овдовя на 54, а преди 5 години почина единствената й дъщеря.

Рано сутринта жената премете пред църквата, забърса вътре, изми свещниците, натопи пролетните китки, закичи с цвят иконите, помоли се набързо и запали първата за днес свещ пред Богородица.

В ранната утрин скоро пред иконата на Светата Дева горяха множество свещи, горяха и догаряха. И пред другите икони беше същото. Богомолците нямаха възраст, по-точно бяха на всякаква възраст и жената от църквата понякога се заглеждаше във върволицата. Когато беше по-млада изучаваше с по-голямо любопитство кой влиза и излиза от храма, кой как пристъпва, какво носи, как се кръсти, как приклeкяка, как се появяват сълзи в очите, как белите лица понякога са по-бели под черните забрадки, как черните костюми се сливат със сумрака. Сега вече не й се гледаше толкова, не й беше важно кой за какво идва, как се моли и дали се моли, как прави кръстен знак – прикрито или искрено, просто беше на работа, просто изпълняваше задълженията си в божията обител. А на празниците в храма имаше много работа.

Свещите бяха като фитили – палеха ги, търсеха свободни дупки, пъхаха ги в свещниците, съседните свещи веднага нагряваха току-що запалената, тялото се сгърчваше, превиваше, свещта се топеше в долната си част още преди пламъкът от върха й да е слязъл надолу. Свещниците прегряваха. Восъкът капеше. Капеше по пода, по ръцете на вярващите, по обувките им, по дрехите. Понякога дошлите в храма остъргваха пръстите си от покапалия восък, докато се молеха наум, загледани в образа на някой светец, понякога не обръщаха внимание на восъка, защото капката восък, изгорила пръста им, не беше нищо в сравнение с мъките Господни.

Жената се грижеше свещите да не капят толкова или поне да не става излишна навалица по свещниците. Многолюдната опашка от ръце, протегнали запалени свещи, превръщаше собствените й ръце в машина – почистваше свещниците и изгасяше догорелите свещи и в същия момент свещниците пак бяха пак обсипвани с пламъците на новите свещи, запалени с надежда.

Жената се уморяваше много по празниците. Свещниците вече бяха свръхусилие за изтощените й ръце. А посетителите на храма ставаха все повече и повече и палеха огромно количество свещи. Жената обикаляше от свещник на свещник, от икона на икона и изпълняваше задълженията си съвестно, както всеки друг ден. Пламъците растяха застрашително, новите свещи блясваха под купола и веднага попадаха под топлината на останалата мозайка от свещи, топяха се и съскаха, пръскаха искрици и продължаваха да капят обилно по пода.

Жената вече не смогваше да почиства свещниците. Ръцете й съвсем отмаляха, очите й се замъглиха. Спомни си как за първи път самата тя влезе в храм преди мнооооого години и как не знаеше какво да прави запалената свещ. Спомни си, разбира се, и за венчавката със съпруга й в същата тази църква и за опелото на дъщеря й пак тук.

Самотен мъж влезе в църквата малко преди обед. Беше угрижен и сякаш не виждаше другите хора. Загледан в краката си, той измина пътя към иконата на Св. Богородица, запали последователно три свещи и се прекръсти три пъти. Чак тогава погледна надясно, където някаква жена явно се молеше, защото стоеше на едно място и не помръдваше, и после мъжът извърна само очи, без да движи главата си, отново съм свещника.

Запалените от него свещи вече ги нямаше. Жената, която гасеше свещите, ги беше извадила и загасила в кофата с вода отдолу. Мъжът забеляза, че жената по същия начин гаси свещите и на другите хора, едва запалени. Опита се да я оправдае, че навалицата е голяма, че има опасност някой да се изгори от мултиплициращия се пламък, после пак се ядоса и беше готов да я напсува, но се спря, защото все пак беше в храм.

А жената, която гасеше свещите, продължи да гаси другите свещи, които бяха запалени само преди секунди, но попаднали в общия казан на свещника бързо ставаха просто нагорещен восък, който изтичаше по пода. Жената, която гасеше свещите, обра каквото можа пред иконата на Св. Георги и с бавни стъпки тръгна да гаси свещите на големия свещник, вляво от входа. 

Майката, която приспа детето си в трамвая

художник: Boris Wolf 

Трамвай №20 беше доста пълен, въпреки късния час. Нямаше блъсканица, но нямаше и свободни седалки. Мъже и жени, затворени във връхните си дрехи, седяха безмълвно. Най-отзад петима младежи весело обсъждаха снощния конкурс за Мис България – момичетата го бяха гледали с интерес, момчетата - заради момичетата, после преминаха в разговор за купона у Симо, където Филип така се беше напил, че след това Виктория реши винаги да носи в чантата си достатъчно торбички за повръщане, та да не се излагат в такситата на връщане...

Пътниците в трамвай №20 седяха удобно на местата си – кой с празни ръце, жените с дамските си чантички, някои с една-две пазарски торби. Най-отпред седеше жена, която държеше на ръце сина си – момчето беше поне на 10-11 години, главата му висеше на една страна и слаби тикове понякога сменяха разположението й, лявата му ръка висеше безжизнено, краката сочеха към пода също толкова безжизнено. Жената с момчето седеше на седалката отпред, която поставяше пътника, настанил се на нея, пред погледите на всички останали пътници навътре в мотрисата. Хората от задните седалки виждаха тила на седящия пред тях и... майката с момчето. Всички гледаха в нея, тя гледаше в детето си.

Момчето отметна главата си за пореден път и се опита да каже нещо, което за околните прозвуча като безсмислено гъргорене, само майката го разбра и му отвърна: “След седем спирки слизаме”.

Ватманът беше младок и на завоя при Английската гимназия трамваят се усука, пътниците залитнаха надясно и майката с детето едва се закрепи в досегашната си позиция, помогна й тийнейджър, преметнал раница на Рepe Jeans. Момчето, което се беше родило обречено да е получовек, пак изхриптя нещо нечленоразделно за останалите пътници и пак само майка му го разбра и го успокои: “Всичко е наред!”

Някои от пътниците на задните седалки бяха разкопчали връхните си дрехи, сякаш усетили върху себе си напрежението на майката. В главите на различните хора минаваха различни мисли за страданието на тази жена, за всекидневните й грижи и усилия, за начина, по който обичаше недъгавия си син, защото той за нея си беше роден син, макар и негоден за нищо, за силата да тръгне с него сама на път, макар и в града, за вечерята, която тепърва щеше да му приготви и за това как щеше да го нахрани, докато слюнката се стича по брадичката му, без намесата на човешката воля, за нежността, с която щеше да го сложи да спи и преди да загаси лампата, как щеше да го целуне по челото.

Жената също си мислеше за разни неща. Опита се да си представи какво ли се случва в главите на хората срещу нея, как я съжаляват, как си представят дните й, как търсят смисъла на всичко това, но нямаше време да мисли за другите хора – грижата за Никола изместваше всяка друга мисъл.

Момичетата от шумната компания отзад, която беше притихнала, си мислеха за страха да станат майки на недъгави деца, момчетата анализираха наум възможността в семенната им

течност да има увредени гени. Тийнейджърът с Рере си спомни за новия торент тракер с европорно, който му показа един съученик, но и на него му мина мисълта какво ли щеше да бъде, ако се беше родил на мястото на това момче...

Майката закопча якето на Никола догоре и за да го разсее още малко, докато стигнеха тяхната спирка, започна да разказва любимата му приказка за момчето-воин, което имало смелостта да се опита да пребори ламята на болестите. Момчето било родено в земя на болка и унижения, помнело мъката на миналото и когато възмъжало, решило да сложи край на човешките страдания. Така поне беше според приказката, в която се заслуша и тийнейджърът с раничката.

Майката разказваше увлекателно, ритъмът на гласа й се сливаше с ритъма на трамвая, въпреки не съвсем гладкото возене на неопитния ватман. Главата на момчето леко клюмна на гърдите на майка му, а тя продължи да разкрива тайната мисия на другото момче, от приказката – момчето-воин с коси черни като абаносово дърво и лице бяло като снега. Когато стигна до драматичната битка с ламята на болестите, майката забърза темпото на разказа, без да си дава сметка дали синът й възприема всичко. Ламята била триглава и трите й глави носели имената: Невяра, Безнадеждност и Омраза... Пенсионерка с раирано палто потръпна, намерила в спомените си безнадеждността на една болест. Продавачка в магазин за бельо се сепна, загледана през прозореца, когато чу думата “омраза”, защото знаеше докъде води тя. Прошарен автор на текстове за любовни песни, който седеше до пенсионерката, се опита да не повярва на тази приказка, но опитът от собственото му детство пазеше белезите на невярата, когато на 6 години не повярва, че един петел е агресивен и петелът го клъвна доста жестоко по крака...

Приказката унесе не само недъгавото момче, въпреки че наближаваше краят й, а крайната спирка на трамвай №20 беше още далече. Храбро и повече от храбро било момчето-воин, но накрая ламята победила. Тежко ранено, момчето паднало под току-що цъфнало ябълково дръвче, погледнало небето, слънцето, кичестите клони, врабците, накацали по дървото... “ И щастливо, навеки заспа...”

Пенсионерката въздъхна, продавачката само преглътна от сухост в гърлото, авторът на текстове тайно изтри една сълза, тийнейджърът преметна раницата на другото рамо.

Пътниците от задните седалки гледаха втренчено към майката с детето. В очите на някои имаше зачатък на ужас, някои си мислеха, че момчето е издъхнало, защото главата му висеше съвсем безжизнено и отдалече не можеха да разберат дали диша. Майката се отърси от собствената си история, изчака трамваят да спре, с видимо усилие вдигна тялото и слезе бавно, бавно и съсредоточено. На тротоара каза нещо на Никола, което хората вътре не чуха, а и не можеха да четат по устни.

Момчето заметна дясната си ръка, прегърна я през врата и унесено в дрямката на един приказен сън се чудеше дали да остане там или да се върне. После отвори очи и хората в трамвая съвсем отчетливо чуха думите “майко” и “у дома”.

          ---

           разказът е включен в сборника "De Puta Madre", Ciela, 2008
           и в сборника "Мъжът, който се страхуваше да стане баща", Лексикон, 2017

Защо не съм избягал, защо?!

Преди мнооооооооого години си мислех, че никога не бих живял извън България, че не бих напуснал държавата, която е моя родина.  После преживях много неща тук – радости, разочарования, сбъднати мечти, предателства, искрени усмивки от приятели, още предателства....

Пред октомври 1988 г. бях студент във втори курс, живеех недалече от университет и се прибирах пред Александър Невски и Паметника на Иван Вазов към къщи. Тогава попаднах на хора, които бягаха от конни милиционери. Бях случаен минувач, но и из побягнах. После през годините и други пъти съм бягал – като случаен и неслучаен минувач.... Онези хора бягаха, понеже тогавашната милиция разпръсваше протестиращите българи в градинката пред Кристал.    

На 10 ноември 1989 г. следобед пътувах с мои приятели с влака от София за Видин. Отивахме при наш състудент - на кръщенето на първородния син, който днес е 25-годишен мъж. Във влака нещо се шушукаше, а на гарата във Видин разбрахме, че е свален Тодор Живков. Вечерта гледахме новини по единствения тв канал и се черпихме с домашна ракия. На други ден се снимахме на централния площад във Видин с вестник „Работническо дело” и водещата статия за оттеглянето на Живков .Беше историческа стария. Беше исторически ден. Поне така си мислехме тогава, без да знаем, че след  24 г. ще има други вестници и други статии.

Пред ноември 1989 г. на площада пред „Александър Невски” се проведе първият митинг след т.нар. промяна. Имах един руски фотоапарат, с черно-бяла лента и снимах. Хората. Плакатите. Лицата, Плакатите. На снимките днес не може да се чуе как хората си говорех, че след 4-5 години ще се оправим и България ще стане нормална държава. Пазя тези снимки. И лентите пазя.

През юни 1990 г. бях студент 3-ти курс в Софийския университет. Тогава беше окупацията на  университета. Срещу изборните манипулации.

През февруари 1991 г. на Централна гара в София моя най-добър приятел от ученическите ми години замина за Германия. Без да знае и думичка немски, с един малък разговорник в джоба. Изпратихме го трима души. Той занима. Ние – не. Днес той е инженер в една от най-големите световни автомобилни корпорации в Мюнхен.   

През 1992 г. завърших университета и имах уникалния шанс да сбъдна мечтата си да се занимавам с журналистика. Помогнаха ми хора, които днес, 21 г.  по-късно, ме предадоха. Но аз съм им благодарен, че ми подадоха тогава ръка. Преживях много неща тук – радости, разочарования, сбъднати мечти, предателства, искрени усмивки от приятели, още предателства....

Преди мнооооооооого години си мислех, че никога не бих живял извън България, че не бих напуснал държавата, която е моя родина.

За първи път излязох зад граница, когато бях на 30! И първият град, в окйто отидох, беше Лондон. Сигурно затова и до ден днешен Лондон е в сърцето ми  и когато мога – поне 2-3 пъти годишно, ходя там. После бях къде ли не из Европа, в  бившите републики на СССР - Русия, Армения, Азербайджан, Грузия, в  Израел, Тунис, Либия. За да замина за Либия през 2000-та, трябваше да си сменя паспорта, заради  израелската виза...

Не знам дали си внушавам, но винаги, когато съм в т.нар. чужбина (в Европа), се чувствам като у дома си. Когато вървя по улиците но Лондон, Берлин, Рим, Прага, Будапеща, Венеция или Хелзинки мисля,  че дишам по-свободно...

Прескочих близо две десетилетия от живота ми, леле 20 г. не са никак малко, и след като влязохме в НАТО и ЕС, вече съм в 2013-та година – разочарован от приятели, от политици, от себе си, броящ последните стотинки от последната заплата, правейки си сметка колко много неща има да платя, какво трябва да купя на Тара и колко пари ще останат за мен. Не за да си купя нови дънки  – купих си два чифта от Лондон по ₤7. А за да има какво да ям. От заплата до заплата.  

И ми става тъжно. И безсмислено. Заради онзи влак за Видин, който ни измами в очакванията, заради митингите от 1989-та, на които не си направихме добре сметките какво ни предстои, заради няколкото недопити кафета в двора на Софийския университет през юни 1990-та и заради други безброй неща.    

И сега искам да замина -  за Лондон или за Берлин, или за Рим. Искам да съм сервитьор в малко кафене, където да се усмихвам на гостите и те на мен.

Не се гордея с това, че досега не съм избягал.

Съжалявам, че не съм избягал!